Илса Бик - Сенки

Естествено нищо не се случи. Не се появиха нито светкавици, нито небесен хор, нито пък ангели. Само дето кучето изпъшка, а печката избумтя. Внезапен порив на вятъра разтърси къщата и дъските изскьрцаха, но това беше просто голямо количество въздух.

Все едно. Важното беше какво чувства и какво знае. Алекс беше жива и той щеше да се върне за нея. Щеше да я намери или да умре в опитите си да я открие.

- Дръж се, Алекс — прошепна той. — Дръж се.

1FUBAR — прецакан до неузнаваемост; съкращение, използвано по време на Втората световна война. — Б. пр.

2Военно-политическа организация, действала на територията на Южен Виетнам и Камбоджа, създадена през 1960 година. По време на Виетнамската война силите на Виетконг воюват срещу американските и южновиетнамските войски. — Б. ред.

3Чъки е главният антагонист в поредица хорър филми, първият от които излиза на екран през 1988 година. Той е кукла, в която чрез вуду ритуал се вселява душата на сериен убиец. — Б. ред.

4Метод за създаване на цветни филми. — Б. пр.

5Многофункционален смазочен материал, произведен в САЩ. — Б. пр.

6 На английски правописът на името Кейт съвпада с инициалите на израза Kill All The Enemies (избий всички врагове). — Б. пр.

7Модел мотоциклет „Харли Дейвидсън“. — Б. пр.

8Най-големият японски остров от архипелага Огасавара; през Втората световна война е бил обект на чести нападения от страна на американците. — Б. ред.

9Име на американска военна операция по време на Виетнамската война. — Б. пр.

10Официален език в Афганистан, говори се още в Пакистан и части от Иран. — Б. пр.

„О, боже, помогни ми, моля те, помогни ми.“ Алекс усети как съзнанието ѝ започва да се изплъзва, като че ли светът беше парче лед, което се накланя на една страна, и ако тя не се държи здраво, ще се хързулне надолу и ще пропадне във вечността. Сърцето ѝ биеше така, сякаш щеше да изскочи от гръдния ѝ кош. Цялото ѝ тяло се тресеше, при което закачената на колана ѝ кука за балиране на сено се удряше в дясното ѝ бедро. Зад гърба ѝ се издигаше пирамидата с нейните редици от черепи — единствените останки от всички онези, направили грешката да навлязат в полето на смъртта, простиращо се пред нея. Усещаше се и неизменната миризма: тази така позната смрад на прегазено животно и врящи фекални води.

„Това не е възможно, просто не е възможно.“

Само че грешеше. Те бяха там, на не повече от трийсетина метра от мястото, където Алекс пълзеше в снега. Петима Променени. Две момичета. Три момчета.

Следеше ги с поглед, като не смееше да помръдне, докато те се разгръщаха в неравен полукръг. Трима от тях носеха камуфлажно облекло: дребен гимназист, мрачно на вид момиче с ярко очертан белег на бузата и едно хлапе с мазна коса и неизлечимо акне. Завъртайки снега в сложен пирует, един случаен порив на вятъра бръсна оръфаните краища на странните щамповани кърпи, завързани на възел на шиите и бицепсите на децата. На илиците на дрехите им пърпореха всевъзможни парцалчета, напомнящи разноцветни ресни от еленова кожа.

Другите две деца — момче и момиче, наметнали вълчи кожи на главите и раменете си — бяха на нейната възраст. Лицата им бяха скрити, но това, което изтръгваше съзнанието ѝ от лапите на собствения ѝ ужас, беше нещо в момчето, което ѝ се струваше толкова познато . Но защо? Опипваше с поглед всеки незначителен детайл: издадената брадичка, изсечения контур на челюстта и очите му — неумолими и искрящи като тези на гарван. Трудно ѝ беше да определи какви са на цвят; тези очи биха могли да са кафяви или с тъмнозеления цвят на мъх…

Или пък наситено гълъбовосини, смугли и странни като древен лед.

„О, не.“ Това беше невъзможно. Оттогава бяха изминали месеци. Том беше мъртъв. Това не можеше да е Том, нали? Обезумяла от страх и ужас, тя пое дълбоко дъх, опитвайки се да долови миризмата на момчето вълк. Том ухаеше на мускус и на много други неща — опиващ аромат, който с лекота проникваше дълбоко в гърдите ѝ. Би го познала навсякъде само по мириса, но единственото, което усещаше сега, беше това непоносимо зловоние и миризмата на собствения си страх.

„Все пак имам чувството, че го познавам. Изглежда ми толкова поз…“

Стомахът ѝ се сви в момента, в който момичето вълк излезе напред и спря на не повече от шест метра от нея. Освен че в излъчването ѝ имаше нещо вълче, видът ѝ напомняше за онези привилегировани богаташки деца, които Алекс открай време ненавиждаше. Не можеше да сбърка логото на черната вдовица 1от дясната страна на гърдите ѝ; това беше дизайнерско ски облекло на сериозна марка. С тази екипировка дрипите, носните кърпи или каквито и да бяха нещата, които бе завързала на китките си, изглеждаха почти стилни. Заради близостта на момичето Алекс успя да разгледа добре селскостопанския нож — зловещ инструмент със засъхнала кръв по него, дълъг колкото предмишницата ѝ.