Илса Бик - Сенки

- Не! — Все още просната по гръб, Алекс присви десния си крак и с все сили заби петата на ботуша си в лицето на Черната вдовица. Нещо се строши и изпука. Главата на момичето се отметна отривисто назад, сякаш беше най-обикновено чучело, и челюстите ѝ се затвориха с едно глухо щрак . Черната вдовица нададе пресеклив гъргорещ писък.

Но, което беше по-съществено, момичето изпусна ножа.

„Ножа, ножа, ножа — повтаряше си Алекс, — вземи ножа! — Тя се размърда. Претърколи се, запъна ботуши в снега и с мъка се изправи на крака. — Къде е ножът, къде е?“ Озърна се наляво и ето че лежеше там, оцапан с кръв, само на няколко крачки от черепите.

Всичко зависеше от това кой ще се окаже най-бърз.

Алекс се хвърли напред, въпреки че лявото ѝ рамо беше сковано от болка, китката ѝ лепнеше от кръв, а сърцето ѝ биеше до пръсване. Посегна надолу и сви пръсти около дървената дръжка, после заби десния си ботуш в снега и се завъртя, при което ухилените черепи се размазаха пред очите ѝ, накрая започна да се изправя, свила ръка в лакътя и стиснала ножа…

Ала това, което се изпречи пред погледа ѝ, я накара да замръзне на място.

На разстояние от по-малко от петнайсет сантиметра към лицето ѝ бе насочено нещо кръгло, черно и кухо като очна орбита в незрящ череп.

В гърдите ѝ се надигна пареща вълна ужас.

Пушката на Нейтън.

И тогава Черната вдовица натисна спусъка.

Щрак

Изстрел не прозвуча.

Миг по-кьсно тя осъзна, че е още жива.

Засечка? Заял механизъм? В цевта имаше патрон; така бе казал Нейтън. Но все едно. Нямаше значение. Алекс долови учуденото ахване на Черната вдовица, забеляза как момичето ококори очи…

Алекс описа рязко движение с дясната си ръка. Плътното острие издрънча, щом срещна цевта на браунинга, и изтласка отвора встрани. От удара ножът се изплъзна от пръстите ѝ и падна в снега. Този път нямаше време да се наведе; налагаше се да държи дулото на пушката далеч от лицето си. Но вместо това тя се хвърли напред, улови дулото с ръце и дръпна силно към себе си.

Отърсвайки се от първоначалната изненада, Черната вдовица взе най-правилното решение. Вместо да се опитва да изтръгне пушката от ръцете ѝ, тя тласна оръжието напред. Политайки назад, Алекс се постара да запази равновесие, ала другото момиче бе по-силно от нея и разполагаше с две здрави ръце; Алекс осъзна, че ще изгуби битката с гравитацията.

Тя се олюля и дърветата наоколо се завъртяха пред очите и, щом светът се наклони застрашително на една страна. Черната вдовица протегна единия си крак в широка дъга, препъвайки глезените на Алекс, която се стовари тежко върху пирамидата. Болка се стрелна по гръбначния ѝ стълб. Усети как черепите се раздвижиха, горният пласт се засвлича надолу с глухо потракване, като подскачащи по дървена повърхност топчета. Най-ниските редове, вкаменени от замръзнала кръв и жили, образуваха изключително удобна стабилна платформа и Черната вдовица знаеше това. Стиснала здраво пушката, тя се опита да насочи цевта към гърлото на Алекс. Макар да ѝ отстъпваше по ръст, Черната вдовица беше по-леко ранена, а и гравитацията беше на нейна страна. Ръцете на Алекс затрепериха, щом премалелите ѝ мускули започнаха да поддават. По устните и очите ѝ покапа кръв от строшения нос на Черната вдовица.

Изведнъж лактите на Алекс омекнаха. Това беше краят. Пушката се спусна към нея безмилостно като гилотина. Тогава дъхът ѝ секна и пред очите ѝ причерня — обзе я внезапна паника. Сякаш отново се намираше на онзи паркинг, само че този път не разполагаше с никакъв нож, а и Том го нямаше да ѝ се притече на помощ. Опита се да се изправи, но поради липсата на опора краката ѝ поддадоха.

Затова тя стори единственото, което ѝ оставаше. Отпусна се — отчасти инстинктивно, отчасти преднамерено. Престана да се бори, престана да упорства. И просто… се предаде.

В следващия миг Черната вдовица се строполи върху нея и изпъшка. С бързината на змия Алекс изви шия и ожесточено впи зъби в лявата буза на момичето. Черната вдовица потръпна конвулсивно и нададе силен вой. Алекс усети как натискът върху гърлото ѝ внезапно изчезва, при което Черната вдовица се дръпна толкова далеч назад, че главата на Алекс се отдели от рухналата пирамида. При все това тя не отпусна захапката си. Поемайки въздух през зъби, Алекс разтърси глава наляво-надясно. Усети как кожата на Черната вдовица внезапно се разкъсва и тогава зъбите ѝ попаднаха в мускула. Кръвта на Черната вдовица, топла и възсолена, нахлу в устата ѝ. Нещо се скъса, издавайки звук сякаш от разпран надве мокър парцал. Черната вдовица изрева и се олюля заднешком, притиснала ръка с накит от разноцветни дрипи към кървящата си буза.