Илса Бик: Сенки

Това беше дяволска работа — тя с тия нейни цифри — също като ястребовото зрение, което напоследък бе развил той. Грейс и преди беше умница: първа в класа си в училището за медицински сестри и същински факир, когато ставаше дума за математика. Винаги бе смятал, че само да се бе родила с петнайсет години по-кьсно, щеше да стане лекар или пък един от онези ракетни учени. Но след случилото се с Майкъл така и не се възстанови. Така че заболяването ѝ от Алцхаймер беше… нещо като благословия. Тогава обаче ги сполетя ФУБАР и отключи някакво тайно хранилище, където бе складирала всички уравнения и изчисления още от зората на времето.

Тя бе спасила момчето. Благодарение на повече от четирийсетгодишния си опит като медицинска сестра и многото натрупан акъл, който си бе върнала точно навреме. Грижите за това момче я бяха изцерили — или поне доколкото бе възможно едно разбито сърце само да се закърпи. Представяше си, че момчето е Майкъл, а самото то я оставяше да подхранва тази своя илюзия и това караше Джед да го обича с такава ярост, от която дъхът му секваше.

Странното езеро се намираше в Уисконсин, на югозапад от резервата край Лошата река и дълбоко в горите на Николет. Къщичката му за риболов на лед — изкормен кемпер, закрепен върху платформата на ремарке — клечеше на разстояние най-малко осемстотин метра от брега. Но щом навлезеш малко по-навътре в езерото и свиеш наляво, следвайки извивката му, ледът започва да поддава, като първо изтънява, а после изчезва напълно, отстъпвайки място на петнайсетина-двайсет метра синьо-черни води, преди отново да се стегне. Причината беше, че езерото се извиваше покрай един издаден хребет от Дъгласовия разлом — процеп, който пореше земята от Минесота до Ашланд. Водата, която клокочеше през тази цепнатина, беше с няколко градуса по-топла и затова зимно време тази част от езерото никога не замръзваше напълно. Ето какво правеше Странното езеро… странно. Посмееш ли да стъпиш на този тънък лед, животът ти няма да струва и пукната пара.

Къщата на езерото беше от здрава избеляла кедрова дървесина, с една северна и една гледаща на запад плъзгаща се чамова врата, която се крепеше на пясъчен нанос, сега затрупан със сняг. Преди двайсет и пет години, когато Майкъл беше на шейстнайсет и се нуждаеше от лично пространство, с общи усилия бяха поработили върху интериора, като поставиха прозорци и изолация, след което заковаха стените от гипсокартон и монтираха рафтове. Тръбопровод и електрическа инсталация нямаше — нищо претенциозно. Единственото, което синът му искаше, беше едно легло и малко спокойствие. Три години след това Майкъл влезе в армията, където също разполагаше с легло, но затова пък понятието спокойствие беше несъвместимо с живота на морския пехотинец. Седемнайсет години по-късно на вратата им почукаха трима навъсени мъже в сини униформи и две седмици след това посещение Майкъл пристигна от провинция Анбар в сандък, покрит с националното знаме. И сега момчето разполагаше с изобилие от спокойствие.

С отличното зрение на здравото си око Джед улови мигновено движението на отварящата се северна врата, но бога ми, можеше да се обзаложи, че скърцането на пантите беше отекнало чак до Горния полуостров. Навън изхвърча първо един игрив голдън ретривър. В следващия миг се появи и момчето с неговата върлинеста фигура, която се очерта като черен силует в снежната белота. Ако си позволеше да изпита дори лека слабост, Джед беше в състояние да повярва също като Грейс, че това беше Майкъл. Но тогава кучето го забеляза и излая, момчето му махна с ръка и този сладко-горчив миг отлетя.

- Връщаш се рано. Как мина при „Бакстър“? — попита момчето, щом Джед се приближи, тътрейки крака.

„Бакстър“ беше едно старо магазинче за стръв и рибарски такьми на запад от границата с Горния полуостров — неутрална територия на четири дни път в двете посоки, където хората разменяха продукти и клюки.

- Добре мина. Обаче пантите плачат за още WD-40 5. Казах ти да се погрижиш за това.

- Съжалявам. Но поне поправих спитфайъра. Оказа се достатъчно да извадя жиците на запалването. Дърпаш кабела и лодката ще запали веднага. Още не съм я изпробвал заради шума, но знам, че има искра.

- Ами, хубаво. Добра работа. — Джед забави крачка. Откачи пушката си „Браво 51“, подпря я на къщата и се наведе да разкопчае снегоходките. Неслучайно наричаха бравото Кейт, въпреки че не можеше да се сравнява с М40, която бе използвал като снайперист във Виетнам. Е, това бебче наистина бе оправдало името си: Кейт 6= избий всички врагове. Кучето облиза лицето му, докато той се бореше с катарамите на снегоходките. — Долу, Райли, глупаво псе.