Илса Бик - Чудовища - част 1

- Почувствах го - каза той и погледна назад към двамата пазачи. - А вие?

Те не отговориха. Ако Грег, Пру, Ейдън и лакеите му не бяха наоколо, може би щяха да кажат нещо. А може би не. След като реши, че един лекар е твърде ценен, за да бъде отлъчен или екзекутиран, Съветът превърна Кинкейд в призрак, в недостъпен за другите мъж, който трябва да бъде избягван, освен ако обратното не е абсолютно необходимо.

- Млъквай, дърт задник! - каза Аушън. Сребърната обеца на езика му почукваше по зъбите. Заради струпеите, които изпъкваха по неравния скалп, кожата му изглеждаше като проядена от молци. Грег се чудеше дали някой от тези дни ръката на хлапето няма да се подхлъзне, докато си бръсне главата, и вместо това да среже сънната артерия или югуларната вена и по този начин да направи услуга на всички.

- Не почувствах нищо - каза Аушън. - И не чух нищо също така. Вероятно е онзи, който подскача наоколо, или е от музиката.

- Не, не мисля така. - Кинкейд прехвърли очите си върху Грег. Всъщност... окото . Лявото. Дясното го нямаше вследствие от работата на Ейдън. Грег мислеше, че Кинкейд не носи превръзка нарочно. Сякаш го предизвикваше да хвърли един добър дълъг поглед на това, което бяха му сторили. Най-лошото беше през първата седмица или малко след това, когато раната беше прясна и сълзеше кръв. - Звукът дойде от юг. - Бебешкирозовата плът на очното гнездо на Кинкейд трепна. - Може би ще искаш да провериш...

- Глух ли си, старче? Ние сме заети, а ти не си тук. Освен ако - Ейдън удостои Кинкейд с лукава усмивка - нещо не е наред и с другото ти око. Искаш ли да извадя и него и да погледна?

- Виж сега, Ейдън - каза меко Кинкейд, - направи го и със сигурност ще те разстрелят! Защото тогава ще трябва да оперирам по усет. Не бих заложил, че от това ще излезе нещо доб...

Последва бърз кикот и нещо проряза въздуха. Плющене, което накара Грег да подскочи, а Пру да стегне размъкнатата си стойка, докато Кинкейд, превит на две, сумтеше от болка и изненада, а под останалото му око се отвори разрез като две твърде червени устни.

- Пи-и-ич! - изграчи Сам, когато Лушън изплющя.

Двамата беззъби пазачи се избутаха встрани като стреснати овце, оставяйки разстояние между тях и мъжа, когото вероятно някога бяха наричали приятел.

- Ейдън, луд ли си?

Избутвайки болката от главата си, Грег тръгна напред, но бе спрян, когато Пру тупна огромна лапа около китката му, кимна с глава към Ейдън и разклати предупредително глава. Значението беше достатъчно ясно, но нямаше да бъде добре за никого, ако Ейдън накълцаше единствения им лекар на панделки.

- Док, добре ли си?

- Разбира се, че е добре . - Устните на Ейдън се оголиха над развалина от жълтеникави зъби. За каквото и да се бе грижил той, преди светът да бъде унишожен, добрата устна хигиена едва ли е била в челото на списъка. - Ако исках нещо друго, щях да го направя по-лошо.

- Да. Дъртият задник има късмет, че не му отскубнах езика с резачката за жици и не нахраних кучетата с него - провлече Сам.

- Не знам. - Лушън разви езика си подобно на много дълго розово мускулно въже и го насочи към Кинкейд като змия, която вкусва въздуха. Обецата му блесна. - Баща ми вареше голям кравешки език всяка зима, ядеше го със сос от стафиди, вино и някакви други лайна. Нещо еврейско, но беше много добро.

- Да, но ти трябва първо крава - каза Сам.

- Или евреин - додаде Ейдън и трите момчета се разкикотиха.

Грег ги пренебрегна.

- Док?

- Добре съм, Грег. Б-благодаря ти, синко! - Тършувайки из торбата си, Кинкейд разкъса пакет марля с треперещи ръце. Дейзи напусна ъгъла си със скимтене, за да подуши лакътя на Кинкейд. - Да, момиче, благодаря, всичко е наред! - каза Кинкейд, нежно бутайки назад кучето, докато се опитваше да оближе кръвта, покрила пръстите му. - Грег, тя е разтревожена. Ще я повикаш ли, моля?

- Дейзи, долу ! - отсече засрамен Грег. Жегата пропълзя по врата му. Трябваше да отиде при Кинкейд. - Ела тук, седни !.

- Остави дъртото копеле! - каза Ейдън. - Той е добре.

- Не, не е - изстреля Грег. - Направи го отново...

- И кaквo ? - Ейдън хвърли оцапаната с кръв антена настрани. Тънкият бич отскочи от мърлявата тухла и се изтъркаля в пурпурната локва с кръвта на Дейл. Ейдън разкопча анорака си, разкривайки безформена бархетна риза на червени квадрати и бяло термобельо, което бе толкова кирливо, че яката имаше цвят на пепел. - Искаш да се биеш ли, Грег? Искаш да опиташ? Хайде! - изправяйки кокалестите си рамене, той се върна към фалцета. - Или бедничкото патенце Греги е много упла-а-ашено !