Илса Бик - Чудовища - част 1

Усети как десният и бицепс се прегъва.

Но ръката и не помръдваше. За един луд, див, ужасен момент тя помисли: „Счупила съм си гръбнака. Парализирана съм, това е“. После прати тиха команда към пръстите на краката и почувства как шават в ботушите. След още три секунди обаче откри, че краката и не помръдват изобщо, независимо колко мускули впрягаше в задачата. Усети пръстите на лявата ръка да докосват бузата и, но тази ръка също не помръдваше.

Тогава разбра истината. Не беше парализирана. О, тя можеше да мърда, но само малко заради всичкия този сняг, сбит върху тялото и, излят върху нея като цимент. Снегът я беше хванал и не мислеше да я пуска.

Беше погребана жива.

- Млъкни! - Бърз като змия, преди мисълта да се оформи от проблясък в сигурност, Грег шибна Дейл бързо в челюстта. Ударът беше силен, пукване като орех, който се пръска от налягането. Той изтръгна пъшкане от Дейл в същия момент, в който експлодира в ръката на Грег - ярко кълбо, което прерасна в изгаряне чак в лакътя му. - Млъкни, по дяволите! - изкрещя той.

- Браво! - изграчи Ейдън, докато Лушън и Сам подвикваха одобренията си.

Пру само изстена:

- Грег, човече, какво правиш?

Кинкейд - приятелят му, приятен мъж, някой, когото Грег наистина харесваше, протегна ръце. Те бяха напоени с кръв.

- Грег - каза той, единственото му око бляскаше толкова ярко, че болеше да го гледа. - Спри, синко! Ти си по-добър от това. Не виждаш ли какво става? Питър и Крис никога не биха...

- НО ТЕ НЕ СА ТУК! - изрева Грег. Можеше да почувства въжетата, завързващи се във врата му. Още секунда и главата му щеше да гръмне като граната. - Няма ги и всичко остана на мен, а ти си шибан призрак , ти си нищо !

Но в същия момент си помисли колко засрамени биха били майка му и баща му от тези негови думи. Майка му никога не проклинаше, а единствения път, когато баща му се изпусна, си беше премазал палеца с чук, така че беше разбираемо. Двамата никога не бяха вдигали ръка срещу него или идиотския му брат. Никога.

„Да, да, но и вие не сте тук. Нещата вече не са толкова лесни, така че ме оставете!“

- А ти - каза на Дейл Прайвът, - ти ли ще ми говориш за нас? Ти си крадец. Дошъл си да крадеш. Не си по-добър от никой от нас.

- Но ти не разбираш. Просто бях толкова гладен - прошепна Дейл, сълзите напираха да се процедят по слепоочията му. Пурпурен отпечатък от юмрука на Грег беше белязал бузата му, а по брадичката си имаше петно прясна кръв. Останалата част от лицето му беше с цвета на сол. - Не знаеш какво е, когато нищо не идва. Питър и момчетата ви носеха храна, но сега нямаме нищо. Нито дори елени, нито миещи мечки. Всичкият дивеч е избягал или мъртъв. Там навън вече няма нищо, а аз нямам амуниции, които да използвам, дори да имаше дивеч. Какво трябваше да ям? Кора? Кал? А внучката ми, тя е още бебе, тя... - Устата на Дейл внезапно се стегна.

- Внучка? - Грег дишаше трудно и, боже, главата го болеше от блъскането на мигрената, разтопено туптене, което притискаше очите му и можеше просто да покапе от ушите му. Но сърцето му... той усети свиването и се втвърди като камък. - Каза, че си сам.

- Аз... - Очите на Дейл бяха станали огромни от ужас и страх, ирисите като убождания. - Моля ви! Те не са направили нищо. Бях аз. Вие имате силата да ги спасите. Правете каквото искате с мен, но...

В този момент радиото на Грег, закачено за бедрото му, изпусна бърза серия щракания. Чук-чук-чук .

- Виж това, Дейл! - каза Грег без никакъв хумор. - Беше спасен от проклетия звънец.

Като се дръпна назад, той потвърди, че е получил съобщението с бързо двойно чукване. Една от половин дузината реликви от Втората световна война, които Рул беше задигнал, а после раздал на ключовите служители, радиото винаги стоеше на един-единствен посветен канал. За да се пестят батерии и да се увеличи предавателният обхват, никой не използваше нищо друго освен кодирани щракания и морзова азбука. Грег изслуша върнатото, отговори, после отново окачи радиото на бедрото си.

- Хайде! - каза на Пру. - Стражата казва, че нещо става.

- Точно това ви казвам и аз. - Кинкейд приключи с потупването на марлята по бузата. Кръвта вече засъхваше на ръждив лигавник върху анорака му. Той ги удостои със своето еднооко втренчване. - Почувствах го, а в този район няма земетресения. Това е началото на нещо друго, нещо... лошо .

- А-ха - изсумтя Ейдън. - Докато се усетим, ще декламира библейски глупости като Джес.

- Остави го на мира, Ей!