Илса Бик - Чудовища - част 1

Идеята дори неколцина Променени да се върнат в селото прати бавна тръпка по гръбнака му. Знаеше, че Фин държи деца от Рул, беше познал Кейт Ландри с очи като кошута и плещестия Дий Трабърс. „И ако Фин събира Променени като Кейт и Дий, и останалите, и ако това е неговата нова армия...“ Щеше да е като последният император на Рим, който гледал как вестготите нахлуват в града през Порта Салария, за да завземат Седемте хълма.

- Давам им - Фин потупа с пръст китката си, сякаш да провери невидим часовник - оше ден или два. Или блудните синове може вече да са там, Питър. Какво си представяш , че ще стане?

Беше на върха на езика му да каже, че Съветът няма да падне и Крис би намерил начин. „Но Крис се появи във видение. Забрави наркотика! Нещо се е случило с него и в Рул, знам го. Фин е твърде самоуверен.“ Идеята, че Крис може да е мъртъв, беше като шип от скръб в сърцето му. Но все пак той го сграбчи, дръпна го по-близо, по-дълбоко, искайки болката, страданието. „Ако си спомня какво е да скърбиш, има възможност да премина от другата страна.“

- Защо мразиш Рул толкова много? - попита той. - Кой си ти, Фин?

- Аз съм това, което съм. - Фин разпери ръце. - И моят начин е верният, момко.

„Не, но ти си единственият останал.“ Питър затвори очи не толкова срещу Фин, колкото срещу внезапната ледена вълна, която минаваше за кръвта му. Можеше да усети как в мозъка му ноктите на крилатото нещо се захващат малко по-здраво. Почти си пожела да чуе отново камбаните. Или Саймън. Тогава щеше да е само луд и да има извинение.

- Добре. - Той отвори очи. - Но искам да бъда там. Трябва ми думата ти.

- Честна скаутска! А сега какво ще кажеш да влезем вътре, преди да изгубиш някой крак? - Фин му намигна. - Или нещо по-важно, за чиято липса здрав и млад самец като теб би съжалявал? Но почакай! - Фин отново се плясна в имитация на Хоумър. - Забравихме Ланг. Още ли го искаш?

- Да. - Питър усети как крилатото нещо се премества. - Казват, че отмъщението се сервира студено.

- Не! - Ланг се пресегна към Фин като ревящо бебе. - Шефе, не! Аз съм твой човек.

- Има още много стари пръдни там, откъдето дойде. - Чу се триене на остра стомана върху кожа, когато Фин извади паранга от ножницата. - Кой е гладен?

1Pas de deux (фр.), тип танц за двама в балета, обикновено мъж и жена. - Б.пр.

2 Малайски нож. - Б.пр.

3 Според дребните евреи Азазел е демонът на пустинята и първи знаменосец на армиите на ада. - Б.пр.