Илса Бик - Чудовища - част 1

- Не. - Трябваше да има начин да се излезе от другия край на това. - Какво искаш? Ако съм бил експеримент, ако те са... - Той кривна глава към червенооките ужаси. - Сега какво?

- Зависи. Какво би искал ти?

„Отмъщение.“ Защото какво пък? Вече беше загубен.

- Искам това, което идва при мен. - Посочи с капещ пръст към Ланг. - Ти имаш мен, но аз искам него.

- В мечтите ти - изгъгна пазачът и изплю желиран сьсирек.

- Какво ще кажеш за размяна? - каза Фин. - Аз ти давам нещо, ти ми даваш нещо.

- Какво? - Стреснат, Ланг погледна нагоре, очите му бяха ококорени над пурпурния лигавник. - Шефе?

- Размяна? - смехът на Питър беше като рязък грак. - Какво е останало, което бих могъл да имам или да дам?

- Няколко неща - каза Фин. - Зависи колко силно искаш Ланг, предполагам.

- Какво? - Ръката на пазача се плъзгаше към пистолета, докато той отстъпваше назад. - Сделката ни не беше такава.

- Е... - Черните очи на Фин се стрелнаха към Дейви. - Сделките се развалят.

- Не мисля така - започна Ланг, когато хлапето се вцепени като куче, доловило нова миризма. За по-малко време от това, необходимо за едно мигване на око, двете момичета се завъртяха в зловещ тих синхрон към Ланг.

- Как го правиш? - попита Питър остро, точно когато осъзна нещо друго. В момента, в който Променените реагираха на Фин, тази електрическа червена треска също прогърмя през мозъка му, но вече беше много по-заглушена, едва сърбеж. Мислите му все още бяха ясни. „Сякаш прихващам само излишъка.“

- О, проба и грешка. - Устата на Фин се разтегна в озъбено ухилване. - Работя по това от известно време. От десетилетия. Много преди светът да ми направи огромната услуга и да ни даде Чъкитата.

Сякаш внезапно освободени от това, което ги държеше на място, момичетата нападнаха. Тръгнаха толкова бързо, че Ланг не можа да освободи оръжието си. За миг първото момиче избута с глава стареца на снега, докато другото притисна ножа си до гърлото му.

„Как прави това?“ Питър гледаше как едното от момичетата конфискува пистолета на Ланг.

- Това... телепатия ли е?

- Не съвсем - каза Фин. - Поне не по начина, по който ти го описват книгите и филмите.

- Ш-ш-шефе ! - изрева Ланг, очите му бяха кръгли като луни, когато проточи врат над острието на момичето. - Бях верен. Имахме сделка !

- Аз... - фин вдигна пръст, когато вечно висящото на хълбока му уоки-токи изцвърча. - Би ли задържал тази мисъл, Ланг? Малко съм зает тук.

- Ама, шефе!

- Ш-ш-шт! - Фин изшътка на стария човек, сякаш гълчеше двегодишно дете: „Не, Джони, никакви бонбони преди вечеря!“. - Не ме ядосвай, Ланг!

Беше морзовата азбука с още нещо, което Питър не разбираше. Долови „т“ и „в“, може би и „р“. Гледаше как Фин потвърждава: „Чук-чук“.

- Докъде бяхме стигнали? А, да. Телепатията. Не е нищо свръхестествено, момко. Ти имаш дарбата. Всички я имаме. Помисли за екстатичните преживявания, как хората проговарят чужди езици или копнеят да пуснат И-и-исуус - Фин го пропя като проповедник - в сърцата си. Хората обичат това мощно усещане, че нещо е по-голямо от тях. Ето затова смесват отвари и използват психеделици от векове, откакто Ог се е скитал сред звездите. Мои лични любимци са тези, открити в писанията на индусите. Ведите се посветили на отвари и халюциногенни еликсири, извлечени от много специфично и много особено семейство гъби, които не само позволявали общуването с божествата, но удостоявали с безсмъртие и връщали умрелите към живот. Но прочети който и да е религиозен текст и ще откриеш, че всички велики - Шива, Вишну, Мойсей, Езекил, И-и-исуус - се друсат, имат видения, връщат се от подземния свят или от Земята на мъртвите... и всички те чуват онзи спокоен, тих глас.

„Крие - Питър си спомни как внезапно се бе появил приятелят му... и онзи ясен, спокоен глас. - Е, какво съм чул? Кого? - Една ужасна нова мисъл: - Боже, ами ако е бил Фин?“

- Но да чуваш... да кажем, бог... това не е общуване.

- Да, момко, но е начало. - Фин потупа с пръст слепоочието си. - Всичко това предполага множество модалности, чрез които мозъкът може да бъде свързан, за да приема и издава команди. Знаем, че не само мозъкът е програмиран да търси мистичното. Ние можем да пресъздадем преживяване. Сръгай слепоочния дял с електрод на точното място, пусни му само ето толкова искра и ти също можеш да имаш преживяване извън тялото. Потенциалът си го има, само че ние сме го оставили недоразвит и вместо това използваме реч. Но сега имаме Променените, които не говорят, но все още действат заедно и явно общуват едни с други. - Фин удостои Дейви с поглед на горд баща, чието хлапе току-що е пробягало сто метра за десет секунди. - Какво те кара да вярваш, че те не тогат да имат усещания и да развиват способности, които ти си оставил да атрофират, и чиито химически спусък ние, или по-точно аз, не можем да променим, за да позволим тези нови способности? Ти не си единственият, чийто мозък е различен, момко.