Илса Бик - Чудовища - част 1

Наостри уши при звука на мъжко дишане, скърцане на сняг. „Изчакай, чакай...“ В ума му онова крилато нещо също чакаше напрегнато, с притаен дъх. После се появи Ланг, минаващ точно отдолу: изгърбен влачещ се старец в сивкавозелена униформа.

„Сега!“ Питър се пусна. За милисекунда падаше свободно, въздухът свистеше покрай ушите му. В последния миг Ланг сигурно беше усетил нещо, защото Питър видя как стреснат обърна сребристия овал на лицето си към него и взря нагоре черните си подобни на дупки очи. „Очи, очи в мрака, очи в камъка.“ Стъпалата на Питър цапардосаха челото на Ланг, ударът разтърси петите му и потръпна в пищялите му. Едно диво ах изскочи от устата на пазача. Питър падна на снега, претърколи се, нагласи стъпала и се покатери върху Ланг, който все още беше по гръб като костенурка и се давеше в кръв. Старецът го забеляза, опита се да вдигне ръцете си, но Питър ги избута встрани и падна върху гърдите му, а когато Ланг се опита да го отхвърли, момчето го блъсна със зашеметяващ удар. Чу се пукане, когато носът на пазача се сплеска и цяла река кръв рукна от него.

- Ка-как? - изгъргори Ланг. Старецът беше дълбоко в снега, загубил всякакво предимство. Опита слаб удар, който Питър блокира с ръка. - Как у-успя да...

- Има ли значение? - Запъвайки колене в издутините на раменете на мъжа, Питър натисна, докато Ланг изстена. Пъхна костената игла между средния и безименния пръст на дясната си ръка, а с лявата обхвана врата на Ланг и стисна - не за да го смачка, но достатъчно, за да потъмнее лицето на пазача. Питър задържа трептящия костен шип точно под лявото му око толкова близо, че очите на стареца се кръстосаха. - Ти си предател и ще те убия. Но първо ще те ослепя. Ще го чуеш като тихо пукване . - Питър погледна злобно и прокара език по долната си устна, почиствайки я от кръвта на Ланг. - После ще го изям . Ще изтръгна езика ти, за да не можеш да викаш. Ще те разкъсам парче по парче.

- Питър - гласът на Ланг беше носов, заглушен и думата прозвуча като „Пиуъ“. Дишаше тежко, гърдите му се надигаха под бедрата на момчето. - Не бях... не бях само аз. Беше и Уелър, беше... ъх ! - думите му заглъхнаха, когато Питър натисна.

- Не ми пука . - С оголени зъби Питър стисна мятащия се старец. Цветът на лицето на Ланг премина от червено цвекло до пурпурно, посиняващият му език се издаде напред през розова пяна. - Искам само ти да умреш, Ланг. Да умреш и да знаеш, че аз те бия, че аз те бия, че аз съм те хванал и...

Питър почувства удара, отчете сблъсъка като твърдо блъсване, което го тръшна вляво и го събори от тялото на Ланг. Той се търколи по снега и падна тежко на лявата си китка. Болка прогори лакътя му. Китката се огъна, той се преметна и се удари в нещо, а лицето му беше наполовина заровено в снега. Плюейки, се претърколи, наясно, че иглата беше изчезнала. „Още имам ножа.“ Той запъна пети и се изправи, прасците му бяха напрегнати. Готов бе да скочи... и усети как сърцето му се сгърчи от ярост.

Заел бойна позиция, Дейви - Променено момче, което Питър не беше виждал от повече от две седмици - само чакаше. Носеше бял камуфлаж. Коженият му нашийник беше като черен прорез през врата му и имаше нещо ужасно сбъркано с очите му. В началото Питър помисли, че Дейви е бил ослепен, че очните му ябълки са били издълбани, оставяйки само алени кухини. Но после осъзна, че бялото в очите му вече е наситено тъмно кървавочервено.

Шепотът на Стомната: „Какво става с онова нещо? С очите им?“.

- Не! - думата излезе като ръмжене от устните на Питър. - Не, той е мой! Ланг е...

Изправяйки се, той скочи. В същия момент Дейви копира точно движението на Питър: едно зловещо тихо pas de deux 1. Двамата се сблъскаха във въздуха, после се строполиха на снега в една разменяща си удари плетеница. Юмруците на Питър блъскаха по камуфлажния костюм на Дейви, докато той плъзгаше ръцете си по голата му кожа. Пъхайки крака под гърдите на момчето, Питър го отхвърли в салто, а после, залитайки в дълбокия сняг, се претърколи на лявата си страна точно навреме, за да види как Дейви някак се катурна, удари се, падна и се закрепи на крака пъргаво като акробат. За част от секундата момчето вече беше стабилно и напредваше през снега. Питър се обърна на ръце и колене, но не достатъчно бързо, за да избегне Дейви, който се метна на гърба му. Секунда по-късно дясното рамо на Питър се взриви от болка.

- А-а-а! - това вече болеше. Надигайки се, Питър замахна и започна да се върти в луд кръг.

Притискайки се като вълк, залепен за плячката си, Дейви пренагласи челюстите си и заби зъби още по-дълбоко в мускула. Питър усети как по гърба му шурва кръв. Той се пресегна диво с нокти към лицето на момчето, но после съобрази, че е по-тежък, хвърли се право назад и падна в снега. Усети как хватката на хлапето отслабна, а подлудяващого триене на челюсти внезапно спря. Ревящ от болка и ярост, Питър изрита, извъртя се, впи единия си юмрук в косата на Дейви и приготви другия за удар...