Илса Бик - Чудовища - част 1

„Или на когото са давани наркотици.“ И какво имаше предвид Фин с това „не си единственият“? Само Променените ли имаше предвид? Или Фин говореше за себе си?

„Боже мой, дали Фин е различен? Дали е бил като Променените от години и само е чакал да намери хора като себе си?“

Или е вземал съшия наркотик като този, който даваше на Питър, Дейви и на тези момичета? Историята беше пълна с примери на лекари и учени, които експериментират първо със себе си.

- Не може да си разбрал всичко това едва сега - каза Питър.

- Не, разбира се. Казах ти, Питър. - Фин нагласи пръсти в професорски жест. - Аз експериментирам. Винаги съм експериментирал. И правя заключения. Помисли колко по-ефикасна може да бъде една армия, ако всички се движеха с една цел! Ако котандите не разчитаха само на една сензорна модалност или комуникационен канал! Няма чудеса, момко, само неща, които не можем да обясним, и способности, които не знаем как да използваме, копчета, които не можем да изхвърлим... А после изведнъж вече можем да ги използваме.

Тази идея - представата за Фин, ръководещ армия от Променени - смрази кръвта му. „А той каза десетилетия Фин е бил във Виетнам, може би е експериментирал още тогава по начина, по който военните го правеха с ЛСД, със зарин и с други наркотици. Значи, ако Фин се е занимавал с това толкова време, може просто да е успял. Променените бяха щастлива случайност, добър късмет, но я имаше и способността на Фин да открива ценни неща. Да получава внезапни прозрения.

„Аз трябва да съм същото. Не умрях, нито се промених, а трябваше. Всички Пощадени - Крис, Алекс, Сара, Грег, аз - ние сме образци.“

- Какво искаш? - най-накрая го осени, не беше напълно гол в снега и води разговор с лунатик. Болката в рамото беше притъпена до тихо напомняне, а тази в главата му беше само спомен. Той обгърна гърдите си с ръце повече по навик, отколкото защото му беше студено. Можеш ли да се престориш отново на човешко същество? - Ти отне всичко останало. Не ми позволи дори да умра.

- Това не е вярно. Ти не си позволи да умреш. Не, чакай! - Фин се плясна като Хоумър Симпсьн. – О ! Имаш предвид, че не те оставих да се обесиш? Ти не беше с всичкия си тогава, но ако наистина толкова ти се иска да довършиш работата, имаш нож. Давай, срежи си гърлото! Намушкай се в сърцето! Извади си очите! Не ми пука.

Избори, които не бяха избори, Фин беше ненадминат в това.

- Какво искаш ? - повтори Питър.

И Фин му каза.

* * *

Това, което тревожеше Питър най-много, беше, че успяваше да събере съвсем малко оскърбление. Но все пак, докато слушаше, разбра, че е получил отговор на един много важен въпрос, „Фин трябваше да попита. Не може да чете мислите ми, а само да ми влияе. - Той си спомни експлозията в главата си и екстаза от червената еуфория. - Може да ми причинява болка и да ми доставя удоволствие.“ Което беше много по-малко, отколкото Фин бе постигнал с Дейви и другите Променени. И какво значеше това?

- Не - каза той, когато Фин свърши.

- Тогава гарантираш изтребване - каза Фин. - Знаеш, че се връщат към познатото, а часовникът тиктака, момко. Остават по-малко от два месеца, нали?

„Откъде знае това?“ Ако Фин не можеше да чете мислите на Питър, тогава сигурно беше чул слухове или може би имаше шпиони в Рул от самото начало. Вместо да отговаря на въпроса, той каза:

- Защо да се съгласявам?

- Защото въпросът опира до по-малкото зло. Това е изход.

- Изход? - Сега се засмя. - Как?

- Искаш да ти го кажа буква по буква ли? Ти си умен, колежанин. Техническия в Мичиган, нали? О, но не си завършил, точно така. Останал ти е само един семестър, доколкото си спомням, заради онзи малък - Фин завъртя пръсти - инцидент . Но ти си изучавал този феномен, правил си полево проучване върху вълците от остров Роял.

- Да. - Боже, Фин наистина знаеше всичко за него. - Консервационна биология на популации в плен.

- Е, мисли за това, което предлагам, Питър: защита, достатъчно разнообразие, за да се поддържа популацията, храна. - Фин направи услуга на Питър, като не се усмихна. - Мисли за мен, сякаш предоставям консервация.

- Но ти не използваш всички Променени по начина, по който използваш Дейви и тези момичета. Ами онези в затворническата къща? Разпознавам някои. Какво ще правиш, Фин?

- Може изобщо да не се наложи да правя нещо особено. Познаваш историята, Питър. Рим не е построен за един ден, но е паднал за три. Рул е същият. Мината я няма, няма доставки и всички са толкова стари, че селото ще се изяде само, като рак, отвътре навън. Помни! Чъкитата се връщат към познатото! Само помисли какво се е отправило към тях, докато говорим!