Илса Бик - Чудовища - част 1

Оранжево-червен пламък от болка се взриви в главата му - необятен гръм като вълна от напалм. Питър изстена в агония, когато друга шокова вълна удари гърба му. Все още крещящ, той рухна. Болката беше като разтопена лава и го погълна напълно. През врявата той долови глас, който познаваше твърде добре:

- Добре, момко. А сега нека всички се успокоят!

Така внезапно, както го беше помела, болката се изпари, сякаш някой беше натиснал скрит ключ. Търкаляйки се в снега, Питър обърна поглед към мястото, на което стоеше Фин - масивен и набит монолит в униформа, черна като гарваново крило. Дълъг извит паранг 2 стоеше в ножница на лявото му бедро. На дясното почиваше колт с перлена дръжка. На двата фланга имаше две Променени момичета в бели камуфлажни униформи. И техните очи бяха като тези на Дейви: кървавочервени езера.

- Отпусни се, момко! - каза Фин.

- Не, не ! - Питър се претърколи на четири крака като животно. - Остави ме да довърша !.

- Ще довършиш, но не днес и не с Дейви. Освен ако не искаш да повторим?

Беше въпрос, който не изискваше отговор. Питър изплю топка кръв.

- Как го направи?

- О, сложно е. Хайде, на крака! Всички тук сме приятели.

- Не съм твой приятел . - Кръвта от разкъсаното рамо се разтече до кръста му и по дясната му ръка, като покапа от върха на лакътя му и стопи снега. Червеното искреше зловещо върху бялото като очите на момичетата и на Дейви върху белите овали на лицата им и вероятно като неговите собствени. - Нито негов . Нито техен .

- Ти си мой. - Напуканото лице на Фин не се ухили. - Аз съм твоят свят, Питър. Погледни се! Гол като сойка, но не ти е студено, нали? Нямаш нужда да спиш?

- Не. Но сънувам. - Отляво видя Ланг, който кашляше и се мъчеше да седне. Вече на крака, Дейви се плъзна отдясно на Фин. Кръвта на Питър беше оцапала устата на хлапето в капеща клоунска усмивка. - С широко отворени очи - каза Питър. - Сънувам кошмари.

- А, да, ретроспекциите. Те ще отшумят. Те са... бъг.

- Даваш ми наркотици от началото, нали? Когато бях в лазарета и после, когато се пречупих и ядох... - премълча останалото. - Ще отшуми ли?

- Вероятно, но искрено се надявам да не става. Връщането е гадно. Но ти беше твърде добър образец, за да пропусна. Мозъкът ти вече беше различен. Знаем го, защото си още жив - Фин го възнагради с един вид любопитство, запазен за нов и очарователен лабораторен образец. - Наистина ли искаш това да отшуми, Питър? Да свърши?

- А-аз... - започна той и спря. Не бяха ли това два различни въпроса? Да бъде с Фин, да, той искаше това да свърши. Но язденето на тази еуфория не приличаше на нищо, изпитвано досега. И наистина, беше ли толкова лошо? „Не. Искам това чувство да се върне. Аз съм нов, различен, по-добър, отколкото бях, но ако мога да се придържам към този, който бях, може би мога да го използвам по някакъв начин.“ А колкото до крилатото нещо, мърморещо на мрачния си език... можеше да живее с това. Което май доказваше, че наистина беше ненормален и никога нямаше да се върне независимо от всичко. Може би Саймън беше прав: „Ти беше изгубен, когато реши, че Зоната е добра идея - Н- каза той.

- Не съм изненадан. Страхотно надрусване, нали? Обзалагам се, че това рамо не е много щастливо, но ти ще го преживееш. И цялата тази енергия? Ма-а-ания? - Фин размърда дебелите си вежди, които бяха бели също като подстриганата му във войнишко каре коса. - Не си неразрушим, но си различен. Кажи ми! Да предположим, че беше убил Ланг, какво се надяваше да се случи после? Къде щеше да избягаш?

Питър осъзна, че не беше мислил толкова напред. Странно как тази електрическа червена еуфория се оттичаше. Вече можеше да усети как тялото му хленчи след нея, копнеещо за треската.

„Няма връщане в Рул или дори при Крис. Мога само да притискам лице към прозореца. Аз съм изгнаник, Азазел 3, червената юница, която носи всички грехове, пратена да се скита в пустинята.“ Като се имаха предвид очите му, това беше уместно.

- Стигнал си твърде далеч, за да се върнеш - каза Фин, сякаш Питър беше проговорил на глас. - И знаеш ли защо? Защото ти избра да живееш. Да оцелееш на каквато и да е цена.

- Избрах?! - тук нямаше замесен избор, Фин го беше пречупил. - Даде ми наркотици, заключи ме в клетка, накара ме да се бия, не ми даваше вода или х-храна... - езикът му се препъна.

- Ти избра да се биеш, да ядеш. Ти сам се пречупи, Питър, заради компромисите, които искаше да направиш, и заради правилата, които беше готов да нарушиш, за да останеш жив. И не виждаш ли? Ти си Промененият.