Илса Бик - Чудовища - част 1

Стомната:

- Имаш предвид тресенето или това, че не диша добре?

Стария Глупак:

- И двете.

- Ами... - мърморене, докато Стомната броеше под нос. - Няколко часа? Беше така, когато дойдох на смяна. Ланг го фрасна с палката си. Ето тук, отстрани. Виждаш ли къде е натъртеното? Хлапето дори не мигна. Питай ме... Не знам. Начинът, по който диша, или е наистина луд, или умира.

„И двете. Никое от тях. Ха-ха-ха!“ Гол, със стиснати очи, проснат на пода в килията си, Питър изпусна още един гъргорещ гърлен стон и потрепери, ръцете му изпърхаха като умиращи нощни пеперуди. Кожата му беше толкова спечена с мръсотия, че големи изсушени парчета се отлюспваха от хълбоците му. „И време е за шоу, приятели!“ Поемайки отново задавено въздух, той започна да трепери и да се мята като умираща риба, пръскаше слюнка и се давеше, от устните му излизаше пяна. По вкуса и позна, че и в нея има кръв. Главата му отскочи от цимента и той почувства болка, но тя беше заглушена и много далечна.

- О, мамка му, мамка му ! - Чу дрънчащото потракване на метал, после очакваното трак , когато Стария Глупак вкара ключа в ключалката. - Кучият син има припадък. Хайде, преди да си е глътнал езика!

- Не знам - Стомната. - Ланг каза, че не трябва...

- Майната му на Ланг! Той не е тук. И шефът се върна от тренировъчните занимания. Ти искаш ли да обясниш как това хлапе се е задушило до смърт със собствения си език, докато сме го гледали с палци в задниците? Вземи нещо, което да пъхнем между зъбите му, и ела!

Чу се остро стържене на метални панти, а после ботуши по цимент. Ръка на челото му и друга на челюстта. Стомната отляво на него крещеше:

- Добре, намерих една линия. Тя ще свърши работа. Хайде, отвори му устата! Отвори мy устата!.

- Чакай! - Стария Глупак изсумтя, като се опитваше да закачи пръстите си в меките прорези на ъглите на устата на Питър и далеч от тракащите се зъби.

Питър позволи на долната си челюст да виене, пускайки едно давещо се гхь-гхь-гхь колкото трябва.

- Исусе, той умира, по дяволите! - Стария Глупак отвори рязко челюстите на Питър толкова широко, че той чу изскьрцванешо на сухожилията си. - Проклятие! Хайде, дай това нещо тук, сложи го на езика му! Дай го...

- Готово. - Твърдият край на нещо дървено поряза долната устна на Питър и се чу едно muk-muk-muk-muk, когато Стомната се опита да набута линията между зъбите му. После пазачът напъха пръсти върху езика на Питър. - Хванах го - пропя той, - хван...

Питър щракна зъби бързо и силно. Чу се звучно хрущене и в устата му шурна кръв, а после започна да трие челюстите си наляво-надясно, зъбите му прерязваха кожата и сухожилията чак до ставите. Костите му изпукаха, Стомната изпищя и удари лицето на Питър със свободния си юмрук.

- Махни го от мен! Махни го от мен, махни...

Плюейки останките от двата пръста на пазача, Питър се надигна от пода. Лявата му ръка вече се спускаше към гърлото на мъжа, а дясната помиташе изпуснатата линия. Стомната издаде едно болезнено агх , когато Питър сви десния си лакът и после заби ръката си бързо, набутвайки линията в устата на стареца. Стомната се сгърчи ужасно. Бликна огромна струя кръв - гореща и мокра, - която опръска лицето и ръката на Питър. През дървото той усещаше по-твърдата плоча на костта в дъното на гърлото. Очите на пазача се оцъклиха, ръцете му полетяха към китката на Питър и се опитаха да извадят линията. Ноктите му и стърчащите чуканчета от липсващите части на пръстите му отчаяно дращеха китката на Питър. Надигайки се, момчето хвърли Стомната по гръб, набучи линията като копие и изкрещя:

- Изяж я, изяж я, изяж я !

Чу се още едно изхрущяване на кости, този път по-тъпо, заглушено от шурналата кръв. Стомната се разтърси в кратък, но бурен спазъм, сякаш беше забил мокър пръст в контакт, а връзките между мозъка и тялото му внезапно бяха прекъснати, когато линията се заби, за да пререже гръбначния стълб и деликатния гръбначен мозък.

Всичко това отне по-малко от пет секунди. Без пауза Питър се завъртя към Стария Глупак, който се беше дръпнал назад само няколко стъпки и се беше притиснал към железните пръти на килията. Кокалестите му пръсти се опитваха да достигнат пистолета, но когато сянката на Питър падна върху тялото му, пазачът извика:

- Н-не, н-не, не-е-е! - Ужасът беше източил всякакъв цвят от лицето му. Разсъдъкът на Питър за момент се проясни и той разбра как вероятно изглежда в очите на този старец: гол, омазан в съсирена кръв, със стърчаща коса като короната на Медуза и безжалостен като съдбата. Беше нещо, родено от кошмар или от ада. - Н-не м-ме гледай с т-тези очи! - изпищя Стария Глупак. - Аз н-никога... никога не съм те н-наранил.