Илса Бик - Чудовища - част 1

- И какво ще направим по въпроса сега ? - Сбръчканото лице на Травърс беше с цвета на синя слива. Тя насочи върха на мотиката си към Бен. - Какво ще правим с това ?

„О-хо!“ Грег хвърли предупредителен поглед към Пру. Другото момче кимна леко и отстъпи назад от Бен Стимке, който беше станал неподвижен и бдителен, а устните му бяха запенени с кървави мехурчета.

- Оставете го! - изхриптя Стимке. Лицето му беше разкривено, сляпото му ляво око беше млечно-бяло като мрамор. Останалото му око с избелял сив ирис беше гуреливо, а долният му клепач беше виснал като стопен восък, за да разкрие бледорозова плът. - Оставете горкото момче да умре в мир!

- Мир? - Начинът, по който ръцете на Травърс обвиха дървената дръжка на мотиката, напомни на Грег за бойните тояги, които героите от „Наруто“ използваха в играта „Последната нинджа буря“. - Момче ? Това е гадост - изпищя тя и се хвърли към Стимке. С внезапен яростен напън жената удари с тъпата дръжка на мотиката като с бухалка. Чу се приглушено „ туп “. Главата на съветника се отметна назад толкова бързо, че беше цяло чудо, че вратът му не се пречупи. От устата на Стимке се разгъна ветрило от кръв, той издаде едно гъргорещо „ъх“ и се отпусна на каменния под.

- Не! - изграчи Йегър в момента, в който Кинкейд изрева:

- Боже мой, какво правиш ?

- Док, не! - Грег грабна ръката му, когато докторът тръгна напред. – Недей !.

- Послушай хлапето! Стой настрана, Кинкейд! - предупреди го Джарвис.

- Мир ? Ще ви покажа шибан мир ! - Травърс насочи ритник към Стимке, който беше по корем, стенеше и се опитваше да изпълзи настрани. Този път хрущенето и изпукването, когато носът му се строши, а вратът му се изви твърде надясно, не бяха приглушени. По устата и брадичката му се стече кръв, но вратът му не се завъртя обратно. Остана точно там, където беше - с едното ухо плътно прилепнало към лявото му рамо. Тялото на Стимке беше отпуснато и провиснало като на мъртъв червей.

За момент се чуваше само смаяното, изненадано беззвучно хлъцване, което Грег неведнъж бе чувал по време на обедите в училище, щом някой изпуснеше поднос, а всички проточваха врат да погледнат и бяха готови да избухнат в смях и викове: „Пи-и-ич!“.

„Тя го уби. - Грег не можеше да откъсне поглед от бялото мраморно око на Стимке. Усети как краката му се опитват да се превърнат във вода. - Тя му счупи врата, тя...“

Издърпвайки се от внезапно омекналите пръсти на Грег, Кинкейд клекна до Стимке. Сложи пръст под ухото му, после вдигна обзетото си от ужас лице към жената.

- Осъзнаваш ли какво направи? Какво правиш ? Мислиш, че това ще оправи нещата? Да се избиваме един друг, не е най-добрият начин да се разреши един проблем.

- Така ли? Е, това е едно добро проклето начало. - Травърс изкашля въже от плюнка. Половината опръска ръката на Кинкейд, останалото се размаза по безжизнената буза на Стимке, за да се плъзне в лигава следа върху устните на стареца.

Това, изглежда, отключи нещо, сякаш тълпата беше навита пружина под повече напрежение, отколкото можеше да понесе. В следващия момент това, което приличаше на солидна шокова вълна от крещящи хора, се надигна напред, някои тропаха към олтара, а други тръгнаха да заобиколят Йегър и останалите от Съвета. Грег усети как някакви ръце се положиха на гърдите му и Джарвис го бутна мощно.

- Махни се от пътя ми, момче! Махни се от пътя ми! - изкрещя старецът, когато Грег се олюля обратно. - Това беше . Чуваш ли? От сега нататък ти ще приемаш заповеди от мен, момче, от мен !

Грег не можеше да отговори, дори да искаше. Той видя замаян как Травърс отмята сивата си коса и повежда атаката към олтара, а Пру се стрелва вляво, за да се дръпне от пътя им. С увиснало от тревога чене Хенри скръсти ръце в защитен жест.

- Чакайте, чакайте! Аз не съм направил нищо. Аз съм на ваша страна - изкряска той. - Аз съм...

Нападащата тълпа просто заля дребния човек. На килима пред отнесения олтар Бен Стимке успя да вдигне ръка, толкова плувнала в кръв, че изглеждаше сякаш ръси червена боя. С крясък, който беше и ръмжене - една нота, дива и ужасна в яростта си, - Травърс вдигна мотиката в огромна фучаща дъга. Острието изсвистя.

Бен изпусна един-единствен пронизващ писък, когато острието отряза три от пръстите му, откъсвайки ги от ръката му като наденици. Върхът на мотиката се зарови в гърдите му със силен и глух звук като от брадва, захапваща дърво. Бен успя да сграбчи дръжката, преди Травърс да успее да я издърпа, и увисна на нея. Зловещото издълбано от акне лице беше изкривено от нова болка и от нов страх. От осакатената му ръка започна да се лее кръв.