Илса Бик - Чудовища - част 1

Пру кимна, а Грег пое по стълбите колкото бързо се осмеляваше. Кръстът внезапно влезе в зрителното му поле отляво, а после и високите арки от стъклопис, опасващи далечната стена на светилището. Чу неочаквано скърцане и помисли: „Мамка му, по филмите се притискат до стената, така че стълбите да не...“.

Имаше гръмовен рев, светкавица. Грег ахна стреснато, когато в стената над главата му се отвори дупка. Олюля се, залитна назад, препъна се в ботушите си и падна, когато още един изстрел изфуча до него. Грег усети как един куршум разцепи въздуха до лявото му слепоочие.

- Мамка му ! - лицето на Пру изплува. - Улучи ли те?

- Не. - Сякаш някой беше натъпкал шепа памук в лявото му ухо, но все пак можеше да чуе лекото цък-цък-цък от сачмите и по-тихото трополене от песъчинки и натрошен хоросан. Е, поне знаеха какво оръжие има Промененият. Поглеждайки дупката в хоросана, Грег видя, че е с форма на сълза, и как се е извила. - Мисля, че е под масата на олтара.

- Да? И? - Пру звучеше ядосан. - Как, по дяволите, се предполага да... Чакай, Грег! Защо сваляш ботушите си?

,Давам му нещо друго, което да гледа.“ Освен ако камбаната не спреше, той не се безпокоеше за шума, но Промененият виждаше доста добре. Дръпвайки рязко другия си ботуш, Грег измъкна и чорапа, после напъха чифта в джоба на парката си. Повдигайки обувката в лявата си ръка, Грег погледна към Пру.

- Той има помпа.

- И? - Пру го изгледа странно, после Грег видя как приятелят му схвана какво имаше предвид. Една помпа имаше ефективен обсег около четирийсет метра. Много възпираща мощ, но ако можеше да се отдалечи достатъчно, неговата пушка или тази на Пру щеше да бъде много по-ефективна. Пру кимна. - Добре - каза той. - Само... тичай бързо !

„Знам това. - Грег вдиша. - О, боже, моля те, нека се получи!“

После спря да мисли и тръгна. Втурвайки се нагоре по стълбите, метна високо ботуша с нескопосано хвърляне и после веднага сви надясно. Пушката изрева в същия момент, проследявайки траекторията на ботуша. През звънтенето се чу как Пру стреля, докато Грег падаше на пода с тежко тупване. Помпата изгърмя отново. Този път пейката точно над главата му експлодира в облак от дървени отломки. Грег се сви и вдигна ръка, за да защити главата и врата си, и се опита да се измъкне по страничната алея колкото може по-бързо. Зад себе си долови острото nyk-nyk-nyk, изстрелите на рюгера ставаха по-близки и по-силни, докато Пру тичаше нагоре по стълбите. Завивайки наляво все още изгърбен, Грег се хвърли по дължината на пейката, голите му стъпала шляпаха по камъка, а централната алея отпред беше пуста.

В този момент камбаната спря да бие. ,Другите са вътре. В безопасност са. - Усети ужилване в гърлото си и го преглътна. - Тори е в безопасност.“

От олтара вляво се чу някакъв шум - вик, писък? - после Грег се повдигна на пръсти, бедрата му се стегнаха, бушмастерът се извъртя над пейката и той си помисли: „Прицели се!“.

Но така и не получи възможност да стреля.

В кънтящата тишина Грег видя Пру да се надвесва над гърчещото се тяло на момчето. От начина, по който се беше свил на кравай, личеше, че има коремна рана. Когато Грег се беше промъкнал към него, Промененият се бе опитал да се изтърколи настрани. Беше разбрал, че ако не се премести бързо, ще свърши пълен с дупки. Но хлапето не можеше да се премести нито бързо, нито достатъчно далеч, за да избяга от куршумите на Пру, и Грег видя защо.

Раздвоена отломка от кост стърчеше от влажно разкъсване в бедрото на момчето. След като вече беше прав, Грег видя следата от кръв, оцапала пода на светилището и стъпалата към платформата на олтара. Килимът там беше пурпурен и подгизнал. „Влачил се е през целия път.“ Грег се обърна, проследи колебливия път на кървавата следа и осъзна, че момчето трябва да си беше счупило крака извън светилището. Може би във вестибюла или дори навън. Но как? Сигурно бе паднал доста далеч.

През плътните двойни врати на светилището можеше да чуе засилващо се ломотене и може би... Това вик ли беше? Не можеше да каже. Някога отдавна беше чел, че човек губи част от слуха си, ако стреля в стрелбище и не носи заглушители. Ако продължаваше така, щеше да оглушее, преди да стане на двайсет. Ушите му още бръмчаха толкова силно, че не можеше да разпознае или да отдели приглушените звуци, които се процеждаха през вратите. Нямаше изстрели обаче и това беше добре. Колкото и отчаяно да искаше да се хвърли през вратите и да намери Тори, знаеше, че трябва да чака. Не биваше да бърза сега. Момичетата бяха в безопасност.