Илса Бик - Чудовища - част 1

- Децата! Погрижете се децата да... - после се завъртя, профуча покрай предния вход на църквата, зави надясно и се отправи към задната част, плъзвайки се в сивите сенки, изрисувани по снега от идващата нощ.

- Страничната врата? - от лявата си страна чуваше накъсаното дишане на Пру.

- Мислех... че Тори я заключи. Къде... по дяволите... са Кътър и Бентън?

- Не знам. - Беше сигурен, че Тори заключи, след като той си беше тръгнал. „Какво има в църквата, което всички искат? Храна най-вече. Не много, но по-лесна за взимане, отколкото тази в затвора.“ Внезапно ботушите му се подхлъзнаха на нещо гладко. Той се приземи с плясък в мръсна хлъзгава бъркотия, която смърдеше на окислен метал и носеше още по-гадната противна воня на черва.

- Ъгх! - Пру звучеше сякаш му беше толкова гадно, колкото се чувстваше Грег. - О, мамка му!

- Боже! - гласът на Грег беше пресипнал от порива за повръщане. Изплю се. На лошата светлина не можеше да види дали се въргаляше в Кътър или Бентън. Нямаше голямо значение. От размера на локвата и от масурите замръзнали вътрешности личеше, че по-голямата част от тялото - или телата - беше навсякъде. Той се изтегли напред, оставяйки диря съсирена кръв, а после се изправи на коляно с помощта на Пру.

- Господи! - Пру притисна ръка към челото си, както дете мери температурата си. - Променен?

- Може би повече от един. - Камбаната още биеше. Грег усещаше сухия въздух, който изсмукваше влагата от лицето и гърдите му, оставяйки лепкава отровна киша от полусъсирена кръв и разкъсани черва. - Все едно. Влизам вътре.

- Луд ли си? - Ръката на Пру се стрелна към рамото на Грег. - Това, което си е заминало, вече го няма.

- Остани тук, ако искаш! - Грег се освободи. - Не ми пука какво ще правиш, но Тори е там и Сара също, а аз отивам .

- Не ! - Пру се опита отново да го хване, но пропусна. - Грег, бъди умен! Крис или Питър не биха...

- Майната му! - каза той. - И това показва, че нищо не знаеш, защото те биха влезли, както ще направя и аз.

Той се обърна и пробяга последните трийсет метра. Вратата беше отворена, не зейнала, но достатъчно широко отворена, за да може той да профучи спокойно през нея. Задържа дъха си в очакване на изстрел. Когато такъв не последва, издиша. Щом се озова вътре, звънът на камбаната отслабна. Право напред и нагоре по къси, но много стръмни стъпала и през вход с арка той влезе в светилището. Достатъчно от умиращата дневна светлина се процеждаше през отворената врата, за да може да види купчина сгъваеми столове, облегнати на стената вдясно от него. Това беше лошо, защото означаваше, че може да бъде видян, ако имаше някой на платформата на олтара, който може би чакаше извън полезрението му.

„Ако все още има някой тук.“ Когато камбаните забиха, умният ход за Променените щеше да е да се измъкнат бързо, точно както за Грег щеше да е по-мъдро, ако беше изчакал, както каза Пру. Надяваше се Променените да са по-умни от него. Беше минал оттук само преди няколко часа и си спомни разположението - стълбите към мазето бяха вдясно от него. Надзърна, видя, че вратата беше отворена, и помисли: „О, боже, това е лошо“. Без фенерче би било лудост да слезе долу...

Чу как нещо прошумоля до лявото му рамо, стегна се, завъртя се, постави бушмастера на място, а после усети прилив на облекчение.

- Мислех, че това не е умно.

- Да, значи и двамата сме глупави. Сега ка... - гласът на Пру замря, когато той видя зеещия търбух на вратата към мазето. - Мамка му! Да я блокираме?

Вратата се отваряше навън, така че щеше да свърши работа.

- Аз ще го направя - промърмори той. Не искаше да пуска оръжието, но не можеше да го направи с една ръка. Остави бушмастера да легне, после леко издърпа един сгъваем стол от купчината, металът издаде слаб стържещ звук, който го накара да трепне. Бавно, заглушавайки стъпките си, той затвори вратата и подпря бравата, а мускулите му се опитваха да станат на желе при всяко скърцане. Той повтори маневрата още два пъти, като се движеше колкото е възможно по-бързо. Общо време: минута, може би.

- Много добре. Всичко там вътре ще бъде като бръмбар в буркан. Помниш ли разположението? - Пру посочи с брадичка към светилището. - В неделите се опитвам да спя с отворени очи.

- Три стъпала и си на платформата. Хорът е вдясно, олтарът вляво покрай стената и под кръста. Амвонът е на един часа в далечния край. Ако минеш право напред, ще се озовеш в кабината на органиста. - Той помисли. - Аз ще тръгна надясно по страничното крило. В зависимост от това, което стане после, ти тръгни към платформата!