Илса Бик - Чудовища - част 1

- Кучи с... - неспособна да издърпа мотиката си, Травърс нададе още един чудовищен вой.

Стрелвайки се напред, Джарвис вдигна пушката си и спусна ръцете си. Прикладът се заби в корема на Бен и Джарвис натисна с цялата си тежест, смазвайки го. Фонтан от кръв плисна от устата на момчето в беззвучен вик. Ръцеше му се отпуснаха, когато Травърс натисна с ботуш и рязко издърпа мотиката, счупвайки костите му.

Тълпата стегна редиците си. Гъргорещ, даващ се до смърт в собствената си кръв, Бен Стимке се изгуби под издигащото се море от гърбове и крака, пушки и юмруци, бухалки, гребло, мотика. В подобната на пещера църква глъчката нарасна и се подхрани от само себе си, издувайки се в експлозия от нечленоразделни викове, грухтене и ръмжене. Беше като да гледаш как мравки извират от могила, за да се натрупат върху слабо ранено животно. Грег не се изненада да види Ейдън, Лушън и Сам в мелето. Пресни рубинени сълзи се смесваха с тези от синьо мастило, стичащи се по бузите на Ейдън. За да не остане no-назад, Лушън провлече дългия си неприлично розов език по лицето на Ейдън, облизвайки кръвта. Смеейки се, двамата пляснаха ръце.

В този момент Грег осъзна, че този момент му прилича на сутринта, в която неговият свят се разпадна; когато родителите му го накараха да седне, за да му кажат, че се развеждат, и той изплю нещо ужасно, преди да се стрелне далеч от баща си, който викаше след него: „Сине, сине, чакай, моля те! Знаеш, че винаги ще те обичам“. А това, което Грег каза в отговор, беше толкова омразно, че чак болеше да мисли за него: „Начукай си го! Майната и на любовта!“. След това все още вбесен бе погледнал навън от прозореца на стаята си - точно навреме, за да види как баща му се свлича на земята, а тяхната древна косачка продължава да бръмчи и едва не закача майка му. Не че имаше значение, защото тя вече бе мъртва като камък. Старата косачка продължи да прояжда пътя си през моравата, изравяйки леха от късни хризантеми, преди да пробие дупка в бараката.

Случващото се тук беше същото: катастрофа в прогрес, невъзможна за спиране, може би неизбежна.

Чу се див триумфиращ рев. На платформата на олтара приливна вълна от ръце вдигна Бен Стимке във въздуха. Кръвта на момчето заваля по каменните стъпала. Дясното око на Бен беше кратер от пурпурно желе. Грег и другите се свиха назад, когато тълпата се разбушува към центъра на пътеката, спирайки само да загребе и тялото на стария Стимке.

Когато тълпата си отиде, внезапната тишина беше като отделен звук. На олтара едно огромно езеро преливаше по каменните стъпала, простирайки кървав език към центъра на пътеката. Остатъци от тялото на Бен бяха пръснати тук и там. Грег забеляза палец и буца от нещо кървящо и меко.

- Какво ще направят? - попита Сара с тих глас.

- Няма да стоим тук, за да разберем - каза Кинкейд. - Да отидем в болницата. Там е по-безопасно. Трябва да обработя този крак, Сара. Хайде, ще те нося.

- Не! - каза тя, свивайки лице в гримаса, щом направи една стъпка. - Ще се справя.

- О, я млъкни! - Пру я вдигна на ръце толкова лесно, че Сара едва не прелетя през рамото му. Голямото момче кимна към страничната пътека. - Грег, ботушите ти. Единият е доста омацан от... знаеш.

- Кръвта се отмива - каза Грег. Левият ботуш беше като пълен със супа и петносан с влажна розова плът. Бял дроб или мозък, може би. Нямаше смисъл да съсипва чорапите си. Той пъхна левия си крак в ботуша и се намръщи, когато усети как пръстите му изджвакаха. - Конете са вързани пред кметството. Освен ако не искаме да вървим пеша, трябва да пресечем площада.

- Не можем да го избегнем - каза Кинкейд. - Стига да успеем...

- Док? - когато докторът не отговори, Грег погледна нагоре, докато напъхваше десния си крак в ботуша, и сърцето му подскочи.

- Оръжията! На пода! - каза Ейдън иззад една пушка и петна съсирена кръв.

Лушън насочи чифт различни пистолети в гангстерски стил:

- Сега!

Небето беше изгубило цвят. Луната нямаше да изгрее оше няколко часа, но звездите бяха ярки като слюда. Снегът блестеше, отразявайки комбинираната светлина от фенерчета и газови фенери, и Грег едва сега забеляза мръсножълтите пламъци на факлите, направени от натопени в нафта парцали. Въздухът беше плътен и горчив от миризмата на сажди и гориво.

Грег помисли, че повечето от останалите възрастни в селото се бяха събрали тук, на площада. Някои се бяха отдали на разрушителните си инстинкти. Вляво от него, около зеещи дупки, стърчаха нащърбените зъби на счупени витрини. Натрошеното стъкло примигваше от заснежената пътека. Тълпата вреше и се въртеше в неуморен кръг около основата на един гол дъб. Отдясно Йегър и останалите членове на Съвета стояха неподвижни, оградени от кръг въоръжени мъже.