Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Мама и Мат се скараха жестоко. Брат ми заяви, че трябва да започнем да използваме нафтата, която ни е останала. Тя пък настояваше, че трябва да почакаме поне до началото на ноември. Мат спечели спора. Каза, че иначе тръбите ще замръзнат. Освен това изтъкна, че трябва да използваме водата в кладенеца, докато все още можем.

Двамата с Джони преместиха матрака на мама от слънчевата стая в кухнята. След това свалиха долу един по един и останалите матраци от спалните.

Аз се качих горе, затворих крановете за отопление, затворих и вратите на стаите.

- Ще използваме втория етаж отново през пролетта - каза мама. - Няма да е завинаги.

Засега двете с нея щяхме да спим в кухнята, а братята ми - в дневната. Дамите бяхме малко по-добре, тъй като в кухнята проникваше част от топлината от печката в слънчевата стая. Освен това разполагахме с повече място. Мат, Джони и аз събрахме на куп мебелите от трапезарията и дневната, за да има място за двата матрака, но въпреки това момчетата се придвижваха трудно из претъпканото помещение. Когато свърши нафтата, всички ще се преместим в слънчевата стая.

Не спирах да си повтарям, че в моята стая не ми беше по-удобно. Там беше голям мраз, понякога ставаше толкова студено, че лежах в леглото и треперех, без да съм в състояние да заспя. Но това беше единственото място, което мога да нарека свое. Имах свещи и фенерче и никой не ми казваше да не ги използвам. Можех да пиша, да чета или да си представям, че съм някъде другаде.

Предполагам, че е по-добре да е топло.

Искам да плача, но сякаш вече няма място, където да го сторя.

14 октомври

Мат продължава да ходи до пощата всеки петък, за да провери дали има новини. Върна се, докато с мама перяхме дрехи в кухненската мивка. Даде ми знак да го последвам в килера.

- Трябва да ти съобщя лоша вест - каза той. - Меган е в списъка на починалите.

Това имаше сега - списък на починалите. Ако разбереш, че някой е умрял, вписваш името му там. Разбира се, само местните хора, защото нямаше как да знаем дали някой от останалия свят е починал.

Явно не съм казала нищо, защото брат ми продължи:

- Майка й също е в списъка.

- Какво? - смаях се. - Защо?

- Просто ти казвам това, което разбрах - отвърна той. - И двете са в списъка. Миналата седмица не видях имената им, но това не означава нищо. Сещаш се как е с тези списъци.

- Меган е мъртва - промълвих.

Звучеше странно. Меган е мъртва. Светът умира. Меган е мъртва.

- Попитах в пощата, но там имаше само двама мъже и те не знаеха нищо - каза Мат. - Много хора умират. Става трудно да се следи броят им.

- Меган искаше да умре - казах, - но не мисля, че и майка й също.

- Хората вече не могат да избират какво искат -рече Мат. - Както и да е, помислих, че трябва да го знаеш.

Чудех се дали сълзите ми ще са сиви, ако се разплача.

15 октомври

Когато станах тази сутрин, изведнъж осъзнах, че преподобният Маршал би трябвало да знае какво се е случило с Меган и майка й. Казах на мама къде отивам и тя попита дали искам Мат да ме придружи. Отвърнах, че няма нужда, ще бъда добре. Всъщност вече не ми пукаше дали ще съм добре, или не. Какво значение имаше?

Отне ми половин час, за да стигна до църквата и когато пристигнах, вече замръзвах. Не зная как братята ми издържаха толкова дълго в гората. Имах чувството, че съм се превърнала в буца лед, и се зарадвах, когато установих, че в църквата е топло.

Вътре имаше неколцина души, които се молеха. Откакто затвориха библиотеката, не съм виждала други хора, освен близките си. Наистина е странно да видиш тези ходещи скелети. Трябваше да си спомня как да говоря, как да задавам въпроси, как да кажа „благодаря ви“. Но се справих и някой ми каза, че преподобният е в кабинета си. Почуках на вратата и влязох.

- Тук съм заради Меган Уейн - казах. - Аз бях най-добрата й приятелка.

- Най-добрата й приятелка на земята - поправи ме преподобният Маршал.

Нямах сили да влизам в теософски спорове с него, затова само кимнах.

- Тя е мъртва - заявих, сякаш той не го знаеше. -Майка й също. Помислих си, че може би ще ми кажете какво се е случило.

- Господ ги взе при себе си - отвърна свещеникът. - Аз се моля за душите им.

- Душата на Меган си е добре - осведомих го. -Както и на майка й. Как точно ги взе Господ?

Преподобният Маршал ме погледна така, все едно бях досаден комар, който искаше да смачка.

- Не е наша работа да задаваме въпроси за божиите решения.

- Аз питам само вас. Какво се случи?