Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Хортън е на диета (не по негов избор). Може би се дължи на топлината от печката или просто се надява, че ще му дадем нещо за ядене, но напоследък е станал много любвеобилен. През целия ден прави компания на майка ми, а вечерите прекарва сгушен в нечий скут или край печката.

Мат донесе долу старата пишеща машина, защото мама смята да запише някои от историите, които си спомня за прабаба си и семейството й. Иска да опише живота в тази къща, когато не е имало електричество и течаща вода.

Харесва ми да си мисля за миналото. Кара ме да се чувствам неделима част от нещо голямо, като например това, да осъзнаеш, че семейството е много по-важно от електричеството. Тогава слънчевата стая е била само обикновена веранда, но съвсем ясно си представям как фамилията на прапрабаба ми е седяло отвън на светлината на газовите лампи - мъжете, уморени от сеченето на дърва през деня, а жените - от огромното пране.

Всъщност мама каза, че са имали две слугини и една от тях се е занимавала с прането, но жените сигурно пак са били уморени от нещо друго.

Чудя се дали са се опитвали да си представят бъдещето. Обзалагам се, че никога не са предполагали какви ще са нещата днес.

2 октомври

Включих котлона на печката, за да сваря вода, но пламък не се появи. Завъртях крана на топлата вода на кухненската мивка, но водата беше студена.

Предполагам, че бащата на Арън е знаел какво говори, когато съобщи, че подаването на природния газ ще спре през октомври.

Мама каза, че всичко е наред. Ще топлим храната и ще варим вода на печката с дърва. Не ни позволи да използваме последните си запаси от нафта за отопление, но поне за него не зависехме от природния газ. Много семейства бяха по-зле от нас.

Ние и без това вземахме душ веднъж седмично, но след като вече нямаше топла вода, предполагам, че нямаше да има повече душове. Нямаше да има и топла вода за прането, което беше много по-лошо.

Зная, че това не би трябвало да ме притеснява, но ме притесняваше. Виждах, че и мама също е разстроена, въпреки че не го показваше. Навярно, защото напоследък нещата се бяха успокоили на едно положение, а сега отново се бяха влошили. Не бяха неспасяемо зле (поне за нас или госпожа Несбит, която също имаше печка с дърва и запаси от нафта), но все пак се бяха влошили.

Тази вечер играхме покер, но никой от нас не вложи сърце в играта. Може би заради това за пръв път бях победител.

Мат, Джони и аз отидохме в библиотеката. Глезенът на мама още не бе достатъчно стабилен, за да кара колело.

Сградата беше отворена, но госпожа Хочкис беше единствената служителка. Каза ни, че това е последният ден, когато библиотеката ще работи; повече не можели да издържат без отопление. Нямаше ограничение колко книги можем да вземем. Жената позволи да вземем толкова, колкото можем да носим. Ако библиотеката отвори през пролетта, щели сме да ги върнем тогава.

И така яко се натоварихме. Носехме раници, а велосипедите ни имаха багажници, така че всеки взе по десетина, че и повече книги. Откакто започнахме да играем покер, четяхме по-малко, а и вкъщи имаше достатъчно книги (включително старите на тавана). Но въпреки това мисълта, че повече няма да има библиотека, беше доста потискаща.

Госпожа Хочкис ни осведоми, че със съпруга и заминавали за Джорджия, където живеела зълва й. Джони се поинтересува как ще стигнат до там, но тя каза, че ако се наложи, ще вървят пеша.

- През последните две седмици температурата е под нулата - рече жената. - Ако през октомври ще е все така, никой от нас няма да оцелее през зимата.

- Мисля, че и ние би трябвало да отидем - отбеляза Джони, докато се качвахме на колелата, за да се върнем у дома. - Би трябвало да отидем в Канзас и да видим дали можем да намерим татко.

- Не знаем къде точно е той - възрази Мат. - Може вече да е в Колорадо. Или пък да се е върнал в Спрингфийлд.

- Не - поклатих глава. - Щеше да дойде да ни види, ако се бяха върнали.

- Въпреки това не знаем къде е - настоя Мат. -Джони, двамата с мама много си говорихме за това, обсъждахме какво да правим. Няма смисъл да заминаваме. Имаме подслон. Имаме дърва за огрев, така че няма да мръзнем. А и изобщо не е сигурно, че другаде ще намерим храна.

- Не сме сигурни - не се предаваше Джони. - Може в Канзас да има повече храна.

- Татко може изобщо да не е стигнал до Канзас -обадих се аз.

- В Мисури тогава - упорстваше Джони. - Или Оклахома. Не разбирам защо трябва да стоим тук само за да умрем.