Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Сега ще сляза долу, ще приготвя вечерята и ще се преструвам, че всичко е наред.

19 септември

Този следобед майка ми изглеждаше толкова самотна в слънчевата стая, че реших да й правя компания. Тя седеше върху дивана с вдигнат крак, а аз се настаних до нея.

- Искам да ти благодаря - поде мама - и да ти кажа колко се гордея с теб.

- С мен? - учудих се.

- С начина, по който изхвръкна оттук, когато паднах - продължи тя. - Зная, че не искаш да ходиш никъде сама, но не се поколеба нито за миг. И остана там толкова дълго. Много съм ти благодарна и съм изключително горда с теб.

- Иска ми се да бях направила повече - възразих. -Чувствах се ужасно да те оставя така. Не ми хрумна, че няма да ме пуснат да вляза в болницата.

Майка ми протегна ръка и ме погали по косата.

- Толкова си красива... Последните няколко месеца бяха толкова ужасни, а ти беше толкова смела. Сбърках, че не ти го казах по-рано. Толкова съм горда, че съм твоя майка. - Не знаех какво да кажа. Мислех за всички кавги и разправии, които бях предизвикала през последните месеци. - Ще се справим - продължи мама. - Заедно сме и ще оцелеем.

- Зная, че ще оцелеем - подкрепих я.

Тя въздъхна.

- Знаеш ли кое ми липсва най-много? - попита и сетне се засмя. - Поне днес. Всеки ден е по нещо различно.

- Не. Какво? - запитах.

- Чистата коса. Ежедневните душове и чистата коса. Косата ми е ужасна. Мразя я.

- Добре си е - уверих я. - Не изглежда по-зле от моята.

- Хайде да я отрежем - изведнъж се развълнува мама. - Миранда, иди вземи ножиците и ми отрежи косата. Да го направим още сега.

- Сигурна ли си? - поколебах се.

- Напълно - кимна тя. - Побързай!

Намерих ножиците и се върнах при нея.

- Никога досега не съм подстригвала коса - промърморих.

- Какво има да губя? - повдигна рамене мама. -Няма да ходя на бляскави светски приеми. Отрежи я съвсем късо. Така ще ми е по-лесно да я поддържам чиста.

Нямах ни най-малката представа какво правя, но тя ме окуражаваше и ми напомняше да подстригвам отгоре, както и отстрани и отзад.

Когато свърших, приличаше на проскубано пиле. Не, по-лошо. Приличаше на проскубано пиле, което не е яло от месеци. Отрязаната коса подчертаваше скулите й и се виждаше колко е отслабнала.

- Направи ми услуга - помолих я. - Не се поглеждай в огледалото.

- Толкова ли е зле? - попита майка ми. - О, няма значение. Пак ще порасне. Това му е хубавото на косата. Искаш ли да подстрижа твоята?

- Не - ужасих се. - Мисля да я оставя да порасне дълга.

- Плитчици - рече тя. - От онези малките, дето не се нуждаят много често от шампоан. Искаш ли да ти сплета косата така?

- Не мисля - поклатих глава, докато си представях как ще изглеждам с малки плитчици до нея с новия й пънк стил.

Тя се втренчи в мен, сетне прихна. Беше истински смях и преди да се усетя, аз също се смеех от сърце и душа, както не ми се бе случвало от месеци.

Мисля, че бях забравила колко много обичам мама. Беше чудесно да си спомня.

20 септември

Този следобед отидох да видя как е госпожа Несбит. Мама я посещаваше почти всеки ден, но сега не можеше, затова изразих желание да я заместя.

Тя беше пуснала отоплението и домът й бе уютен.

- Не съм сигурна за колко време ще ми стигне нафтата - каза съседката. - Но пък и не зная колко дълго ще изкарам самата аз. И тъй като не съм наясно кое ще свърши първо, реших, че е по-добре да стоя на топло.

- Можете да дойдете у дома - напомних й. - Мама наистина би се радвала.

- Зная, че би се радвала - кимна госпожа Несбит. -И е егоистично от моя страна да оставам тук. Но аз съм родена в тази къща и предпочитам да умра в нея.

- А може би няма умрете - възразих. - Мама казва, че ще се справим.

- Вярвам, че вие ще се справите - рече комшийката. - Вие сте млади и силни. Но аз съм стара жена. Живях по-дълго, отколкото някога съм вярвала, и вече ми е време да умра.

Жената нямаше новини от сина си и семейството му, откакто започнаха първите цунамита. Нямаше начин да разбере дали някой от тях все още е жив. Предполагам, смяташе, че ако са живи, досега все щяха да й се обадят.

Поговорихме си за разни неща. Госпожа Несбит знаеше интересни истории за мама, когато е била малка. Като е била бебе, я е гледала и на мен най-много ми харесваха историите за това време. Зная, че майка ми също обичаше да ги слуша, тъй като е била много млада, когато родителите й са починали.

Реших утре пак да я посетя. Не мога да направя кой знае колко, но щях да се почувствам добре да видя, че всичко с тази жена е наред и да успокоя и мама.