Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Въздухът - рече Брандън. - Аз се пързалям вече няколко седмици и привикнах. Днес не бива да се насилваш твърде много. Дай възможност на дробовете ти да се приспособят.

- Родителите ти добре ли са? - попитах, след като успях да си поема дъх. - Майка ми познава твоята. Имате ли достатъчно храна?

- Кой ли има достатъчно? - попита младежът. -Досега не сме гладували, затова предполагам, че сме добре. - Плъзгаше се по леда, за да набере скорост и да направи пирует. Това момче правеше най-красивите пируети в света. - Хайде! - подкани ме той. - Как беше спиралата ти? Покриваше ли изискванията на госпожа Дейли?

- Не - признах си. - Според нея левият ми крак никога не беше достатъчно нависоко.

- Е, тогава е по-добре, че не ни гледа в момента -засмя се Брандън. - Покажи ми спиралата си.

Беше пълна излагация.

- Само не ме карай да правя задно завъртане. Изобщо не съм във форма.

- Е, поне със сигурност нямаш излишни килограми - каза той. - Ако се упражняваш достатъчно, ще се получи. Можем да си устроим наши олимпийски игри. Можеш да спечелиш злато, сребро и бронз.

Улови ме за ръка и двамата се пързаляхме заедно.

Не се чуваше никакъв звук освен свистенето на остриетата на кънките по леда (е, най-вече на моите). Зная, че той се пързаляше бавно, за да е в синхрон с мен. Знаех също, че му преча да упражнява скокове, спирали, да работи върху Стойката на краката. Знаех, че сигурно е настъпил краят на света, защото аз се пързалях с Брандън Ерлих, както често го правех във фантазиите си.

Беше истински рай, докато не започнах да кашлям.

- Това беше достатъчно за един ден - заяви младежът. - Искаш ли да ме погледаш? Толкова ми липсва публиката.

Застанах отстрани на езерото и наблюдавах как фигуристът упражнява спирали и пируети.

След няколко минути се закашля и дойде при мен.

- Тук е студено, за да стоиш на едно място - рече. -По-студено, отколкото на ледената пързалка.

- И по-тъмно - добавих.

Той кимна.

- Значи, беше моя фенка? - попита Брандън. - Защото съм роден тук или защото харесваш как се пързалям?

- И двете. Госпожа Дейли постоянно ни говореше за теб. Много харесвам как се пързаляш, стойката ти, пластиката. У теб имаше нещо повече от трудни скокове. Наистина вярвах, че можеш да спечелиш медал на Олимпиадата.

- Не бях единственият фаворит, но наистина се целех в златото.

- Добре ли е госпожа Дейли? - попитах. - Не съм я виждала, откакто се случи всичко това.

- Двамата със съпруга й заминаха през август - отвърна Брандън. - Имат дъщеря в Тексас.

- А другите фигуристи? Знаеш ли нещо за тях?

Той поклати глава.

- Онези, които бяха на турнето с мен, бяха добре, когато се разделихме. Всички неистово искаха да се приберат у дома си. Аз не бях толкова отчаян, но тъй като не можах да се сетя за друго място, където да отида, се върнах тук. Баща ми се разплака, щом ме видя. Майка ми винаги плаче, но сега за пръв път видях татко да плаче. Предполагам, че означава нещо.

- Аз спрях да плача - признах му. - Моята най-добра приятелка умря, а аз само се ядосах.

- Хайде - рече Брандън, - да се пързаляме.

Последвах го. Не беше истинско пързаляне, само галех леда - няколко двойни скока, една тромава фигура „Ина Бауер“. Когато свърших, вече не изпитвах гняв.

- Утре ще дойдеш ли пак? - попита с надежда младежът. - Бях забравил колко е забавно да се пързаляш с някого.

- Ще се опитам - отвърнах, развързах кънките и обух обувките си. - Благодаря ти.

- Аз ти благодаря - рече той.

После се върна на леда и когато го оставих, обикаляше по краищата на замръзналото езеро, самотен и красив.

26 октомври

Вчера сутринта мама се спъна в обувките си, оставени отстрани до матрака й. Падна под странен ъгъл и отново нарани глезена си.

Превърза го с ластичен бинт и заяви, че този път няма да се глези и да лежи, ако ще да куца до края на живота си. Но дори не успя да стане.

Каза на Мат, че ще й е добре в кухнята и няма причина да я местим обратно в слънчевата стая и да палим печката с дърва само заради нея, но той настоя. Тъй като тръбите щяха да замръзнат, ако не поддържаме отоплението (този следобед температурата беше единайсет градуса под нулата; предполагам, че тази година циганското лято беше доста кратко), двамата с мама решиха ние, останалите, да спим, както досега.

За някои неща така е по-добре. Няма да се притеснявам да свърша с прането, докато мама лежи на матрака на пода в кухнята. Достатъчно трудно е да маневрирам наоколо и когато тя е в другата стая, но по този начин, ако стъпя върху матрака, поне няма да се тревожа, че съм я настъпила.