Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Госпожо Несбит! - възкликнах възмутено.

Тя ми хвърли един от онези погледи, които ме ужасяваха, когато бях по-малка.

- Нямам време за преструвки - отсече старицата. -Утре може да съм мъртва. Трябва да си поговорим честно и открито. Заобикалките са излишни сега.

- Не искам да умирате - промълвих.

- Оценявам го - махна с ръка тя. - Когато почина и ти ме намериш, трябва да се свършат някои важни неща. Първо, постъпете така, както намерите за добре с трупа ми. Както е най-лесно. Питър се отби да ме види, след като беше при вас, и ми съобщи, че наоколо всеки ден умират десетина и повече души. Аз не съм по-добре от никой от тях, а може от някои да съм и по-зле. Докторът ми каза, че в болницата все още приемат трупове, така че, ако няма да ви затрудни, за мен няма проблем. И бездруго никога не съм харесвала погребенията, винаги съм предпочитала кремацията. Прахът на съпруга ми е пръснат някъде в Атлантическия океан, затова гробовете ни няма да са един до друг.

- Добре - кимнах. - Ако намеря трупа ви, ще кажа на Мат и той ще го отнесе в болницата.

- Хубаво. След като си отида, обиколи къщата и вземи всичко, което може да ти е от полза. Не се тревожи, че няма да остане нищо за наследниците ми. От месец май не съм имала вест от сина ми и семейството му, така че, предполагам, едва ли се нуждаят от вещите ми. Ако някой от тях се появи някой ден на прага ви и у вас все още има нещо мое, ще му го дадете. Но не се тревожи за това. Прерови цялата къща - от тавана до мазето. В резервоара на колата ми има още малко бензин, натоварете вещите ми и ги закарайте у вас. Не се притеснявай да вземеш каквото решиш. На мен вече нищо няма да ми е нужно, а колкото повече имате вие, толкова по-големи са шансовете ви да оцелеете. Това ще бъде дълга и ужасна зима и ще съм ти много ядосана, ако не си взела нещо, което може да ви помогне да я преживеете.

- Благодаря ви - казах.

- След като умра, ме завий с един чаршаф - продължи госпожа Несбит. - Недей да хабиш одеяло. И дори някой от роднините ми да се появи един ден, искам майка ти да вземе диамантения ми медальон, а ти -рубинената ми брошка. Това са моите подаръци за вас двете и не го забравяй. На Мат оставям картината с платноходките, защото, когато беше малък, много я харесваше, а Джони ще вземе онзи пейзаж в дневната. Не зная дали я харесва, или не, но и той трябва да получи нещо, а картината е добра. Вероятно едва ли бихте могли да използвате някои от мебелите ми, но можете да вземете някои, за да ги нацепите за дърва.

- Но вие притежавате красиви антики - възразих. -Не бихме могли да ги изгорим.

- Като заговорихме за горене, изгорих писмата и дневниците си - сети се тя. - Не че в тях имаше нещо кой знае какво интересно. Но не искам да се изкушиш да ги прочетеш, затова ги унищожих. Обаче запазих албумите. Майка ти може да иска да ги разгледа, да види стари снимки на семейството си. Разбра ли? -Кимнах. - Добре - въздъхна госпожа Несбит. - Само че за нищо на света не казвай на майка си каквото и да е за този разговор, преди да си отида. Тя и без това има достатъчно тревоги. Чак когато умра, й кажи, че съм я обичала като родна дъщеря, а вас - като мои внуци. Кажи й, че се радвам, че няма да ме види мъртва, както и да не се чувства виновна, задето не е дошла за последно посещение.

- И ние ви обичаме - уверих я. - Всички, абсолютно всички много ви обичаме.

- Зная - усмихна се тя. - А сега, я ми кажи нещо. Започна ли да учиш?

Разбира се, че не бях, но се досетих, че старицата иска да смени темата, и започнах да й обяснявам за уроците ми.

Когато се върнах у дома, сложих дърва в печката, свих се на кълбо и затворих очи. Беше много по-лесно да спя (или да се преструвам, че спя), отколкото да бъбря с мама за съседката. Никога досега не съм се замисляла какво означава да си стара жена. Разбира се, напоследък не съм сигурна дали ще живея достатъчно дълго, за да стана каквато и да било жена.

Но се надявам, когато часът на смъртта ми наближи, да го посрещна със смелостта, достойнството и здравия разум на госпожа Несбит. Надявам се, че никога няма да забравя този урок.

1 ноември

Цялата сутрин Мат се мотае из къщата, което е необичайно. Той стана още по-вманиачен да цепи дърва, откакто мама се премести обратно в слънчевата стая. Зная, че брат ми реши да постъпи така, защото използваме събраните дърва по-рано от планираното, но въпреки това малко се дразня. Искам понякога да остава у дома и да изхвърля и измива нощното гърне.

По някое време този следобед чух звук на мотор на кола на нашата алея. Мат изскочи навън и следващото, което видях, беше как той, Джони и още две момчета, които не познавах, свалят шперплатови плоскости от един пикап и ги носят в слънчевата стая. Мама ги наблюдаваше, но не каза нищо, затова предположих, че знае какво става.