Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Помислих си за Брандън, който се пързаляше по леда. Казах си, че това в действителност никога не се е случвало, така че нямаше значение.

- След като нямаме повече вода, няма защо да пускаме отоплението - продължи Мат. - Трябва да пестим нафтата, така че ще се преместим в слънчевата стая.

- Не! - изкрещях. - Аз няма да се преместя!

- И защо не? - попита Джони и виждах, че бе искрено учуден. - Тук е по-топло. Дори и с пуснатото отопление, в къщата е студено. Защо да не се преместим тук?

- Аз прекарвам много време в кухнята - отвърнах. - Не само спя там. И сега е достатъчно зле. А като се спре напълно отоплението, ще умра от студ. Това ли искаш? Да умра от студ?

- Вече няма да стоиш в кухнята - заяви Мат. - Ще ходиш там само за да вземаш продуктите от килера. Вече и без това не готвим там, нито се храним в нея, а сега вече няма и да переш там. Ако нещо стане с дървата и нямаме никакъв запас от нафта, наистина ще умрем от студ. По-добре е да имаме резерв.

- И какво значение има? - избухнах. - И без това няма да преживеем тази зима. Сега е още ноември, а ние вече нямаме вода, температурата е под нулата и няма откъде да се снабдим с храна. Постоянно се приближаваме към смъртта, Мат. Знаеш го. Всички сме наясно.

- Може би е така - заговори мама и се сепнах от звука на гласа й. Откакто отново изкълчи глезена си, почти не говореше и определено бе забравила за поучителните си лекции. - Но след като никой не знае какво ще му донесе бъдещето, сме длъжни да продължим да живеем. Нещата може да се подобрят. Сигурно някъде има хора, които се опитват да измислят решение. Трябва да има. За това са хората. А нашето спасение е просто да останем живи, колкото се може по-дълго. Всички се приближават постоянно към смъртта, Миранда. С всеки изминал ден сме все по-близо до нея. Но няма причина да бързаме. Аз възнамерявам да остана жива, колкото се може по-дълго, и очаквам същото от вас. И единственият разумен начин, за да го постигнем, е всички да се преместим в слънчевата стая.

- Не и тази вечер - изплаках. - Моля ви, не и тази вечер.

- Утре сутринта - рече мама. - Тогава ще донесем матраците.

- Всичко ще е наред - каза ми Мат. - В някои отношения така е по-добре за теб. Няма да си единствената, която отговаря за поддържането на огъня. Можем да се редуваме. Ще можеш да спиш по-добре.

- Да - подкрепи го Джони. - Трябва да го приемеш по-спокойно, Миранда. Повече няма да вършиш никаква домакинска работа.

Значи, тази вечер е последната ми вечер насаме. И моят свят стана още по-малък.

7 ноември

Госпожа Несбит умря.

Не зная кога, но тя беше в леглото си, затова реших, че е починала в съня си. Очите й бяха затворени и изглеждаше омиротворена.

Целунах я по бузата и закрих лицето й с горния чаршаф. Поседях мълчаливо отстрани, най-вече за да разбера дали ще се разплача. Не го направих, а знаех, че не мога да остана тук вечно, колкото и да бе спокойно и тихо.

Знаех, че тя искаше да вземем всичко, но първо се погрижих за прибирането на диамантения медальон и брошката. После слязох на долния етаж и откачих двете картини, които искаше да даде на Мат и Джони. Сложих всичко върху кухненската маса и се опитах да реша какво още да взема.

Исках най-много да прегледам шкафовете в кухнята, за да видя каква храна е оставила госпожа Несбит, но самата мисъл за това ми причиняваше вълнение, а не мислех, че е благоприлично да се чувствам така. Все едно бях някой канибал.

Затова потърсих фенерче и се качих на тавана. Не знаех какво ще намеря там, но съседката ми бе казала да прегледам всичко от тавана до мазето, а нямах желание да ходя в мазето. Таванът беше пълен с кашони, картонени кутии и сандъци. Вътре беше студено и нямах сили да ги преглеждам един по един. Затова ги преглеждах напосоки, като прескачах някои.

Имаше много стари дрехи, които не мислех, че ще са ни от полза. Освен това имаше кутии с документи и счетоводни книги за бизнеса на господин Несбит.

Отворих един кашон, върху който пишеше „Нещата на Боби“, и там открих нещо жестоко. Повечето от нещата бяха от училище: реферати и есета, които беше получил от фенки на баскетболния отбор, в който той бе играл. Но на дъното видях една кутия от обувки, пълна със стари бейзболни карти.

Сетих се за Джони, който не бе получил подарък за рождения си ден. Щях да го изненадам за Коледа. Или преди Коледа, ако не оживеем дотогава.

Слязох на долния етаж и проверих дрешниците в спалните. Имаше чисти кърпи за ръце, лице и за баня, които госпожа Несбит не беше използвала. Чисти чаршафи. Одеяла и юргани. Без значение, че в слънчевата стая гореше печка, допълнителните одеяла нямаше да са ни излишни. Имаше кутии с книжни кърпички, както и рула тоалетна хартия, аспирин и обезболяващи, лекарства за настинка.