Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- На мен даде тази брошка.

Показах й бижуто.

- Тя обичаше тази брошка - въздъхна мама. - Била е на баба й. Пази я, Миранда! Това е много специален подарък.

След това се заех с работа. Преместих бутилките и каните с вода в кухнята. Подредих храната в килера, а след това смених чаршафите на мама. Взех една тенджера, напълних я с вода и след като я стоплих, измих косата й с шампоан. Скрих бейзболните карти и шоколадовите бонбони.

Мат и Джони се върнаха, когато наближаваше време за вечеря. Бяха видели Питър и нямало проблем да вземат тялото на госпожа Несбит в болницата. След това ядохме салата от риба тон, червен боб и парченца ананас. И вдигнахме тост за най-добрата приятелка, която някога сме имали.

8 ноември

Този следобед мама докуцука (нещо, което не биваше да прави) до килера. Мат и Джони бяха в гората за дърва.

Оставих я там известно време (вече съвсем изгубих способността си да преценявам времето), но след това реших, че не е зле да проверя дали не е паднала. Затова отидох и я заварих да седи на пода и да плаче. Прегърнах я през раменете и я оставих да си поплаче. След малко тя се успокои и ме прегърна. Помогнах й да стане и се върнахме в слънчевата стая.

Никога не съм обичала майка ми толкова, колкото сега. Имам чувството, че част от любовта на госпожа Несбит към мама се е преляла в мен.

10 ноември

Питър дойде този следобед. Всеки път, когато го видех, изглеждаше с пет години по-стар.

Той не говори много с нас. Просто вдигна мама от матрака й, заедно с одеялата, и я отнесе в дневната.

Двамата останаха дълго там, а ние си шепнехме, за да не се смущава тя от звука на гласовете ни.

Когато се върнаха в слънчевата стая, докторът остави мама върху матрака така нежно, че едва не се разплаках. В жеста му имаше толкова много любов и загриженост. Питър ни поръча да се грижим за нея и да я пазим, за да не се преуморява. Ние му обещахме, че ще го направим.

Замислих се дали татко някога е бил толкова нежен с мама. Чудя се дали сега е нежен с Лиза.

11 ноември

Денят на ветераните. Национален празник.

Мат си остана у дома и не ходи в пощата.

Мисля, че това е най-шантавото нещо.

15 ноември

Отидох в спалнята си, за да потърся чисти чорапи (по-точно не много мръсни), и докато бях там, реших да се премеря.

Имах върху себе си няколко ката дрехи. Въпреки че печката с дърва гореше денонощно, в слънчевата стая никога не ставаше достатъчно топло. Разбира се, да излезеш от слънчевата стая, за да отскочиш до кухнята, килера или да се качиш на горния етаж, беше все едно да се отправиш пеша към Северния полюс. Все пак не тръгваш за там по бикини.

Бях облякла бельо, дългите долни гащи (понякога си спомнях колко бях разстроена, когато мама ги купи миналата пролет, а сега не спирам да й благодаря, поне наум), клин, джинси, две ризи, пуловер, зимно палто, два чифта чорапи и обувки. Не си сложих шал и ръкавиците останаха в джоба на палтото, защото знаех, че няма да остана дълго горе.

За великото мерене си свалих обувките и палтото. Според кантара с дрехите тежа 43,5 килограма.

Не мисля, че е толкова зле. Никой не умира от глад, ако тежи 43,5 килограма.

Миналата пролет тежах 53,5 килограма. Повече се тревожех за мускулната маса, която съм изгубила. Плуването ме поддържаше в добра форма, но сега не вършех нищо, освен да нося дърва и да треперя.

Искаше ми се да отида до езерото и да се попързалям, но сърце не ми даваше да оставя мама сама. Когато я оставях, за да посещавам госпожа Несбит, правех нещо добро за някой друг. Но пързалянето беше само за мое удоволствие и не можех да го оправдая пред себе си.

И братята ми са много слаби, но изглеждат така, сякаш са направени само от мускули. Мама има болнав и мършав вид. От известно време яде по-малко от нас, но все пак не мисля, че може да умре от глад.

Имаме храна, но трябва да сме много внимателни. Кой знае кога ще можем да се снабдим с още. Дори Питър вече не носи нищо, когато идва.

Денят на благодарността е следващата седмица. Питам се дали ще имаме за какво да сме благодарни.

18 ноември

Днес Мат направо влетя вкъщи, когато си дойде от пощата. Имаше писмо от татко.

Единственият проблем беше, че писмото е било изпратено преди последното. Предполагам, че го е написал между двете, които вече получихме.

Това беше от Охайо. Не пишеше много, само че двамата са добре, докато имат достатъчно храна и бензин, къмпингуването било забавно. По време на пътуването си срещнали много семейства, които отивали на юг или на запад, дори се натъкнал на свой познат от колежа. Лиза беше добавила два реда, за да ни осведоми, че бебето вече мърдало. Тя била сигурна, че ще е момче, но татко бил не по-малко сигурен, че ще е момиче.