Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Сега поне, ако тестът беше по история, имах шанс да зная някои отговори.

30 ноември

Зубренето най-много те подтиква да кръшкаш.

Казах на мама, че ще изляза малко на разходка, а тя ми отговори:

- Е, защо да не излезеш? Напоследък прекарваш много време в къщата.

Обичам я, но ми идеше да я удуша.

Навлякох се като за Северния полюс и се запътих към къщата на госпожа Несбит. Не зная какво търсех или какво се надявах да намеря, ала домът й бе основно претършуван от деня, в който тя умря. Можеше да се очаква. Ние взехме всичко, което бихме могли да използваме, но бяха останали разни неща като мебелите, от които не се нуждаехме, и други хора ги бяха взели.

Чувствах се странно да вървя из празната къща Напомняше ми за тази на Меган, когато отидох там сякаш и самата къща бе умряла.

Бях сигурна, че въпреки отворените и изпразнени кашони и кутии, все още са останали някакви вещи. И тогава осъзнах, че търся коледен подарък за Мат. Джони щеше да получи бейзболните карти. Мама -шоколадовите бонбони. Но исках и по-големият ми брат да има нещо.

По пода бяха пръснати стари чаршафи и покривки, купчини овехтели дрехи, нищо, което би могло да свърши работа.

Когато за пръв път се качих на тавана, беше претъпкан с кутии и кашони, но всичко беше подредено. Сега вътре цареше истински хаос. Не че имаше някакво значение. Претършувах купчините кутии и кашони, прерових разпилените вещи. И накрая открих нещо, които бих могла да подаря на Мат.

Бяха десетина молива с различен цвят от стар комплект за оцветяване. Всички картини бяха старателно оцветени, но гърбовете им бяха празни, така че реших да ги взема.

Докато беше в училище, Мат обичаше да рисува. Не бях сигурна дали той си го спомня, но аз - да, защото ме бе нарисувал, докато изпълнявам задно въртене - много по-добре, отколкото някога съм го правила. Мама много хареса картината и искаше да я окачи, но се срамувах, защото всъщност не бях истинската аз, нацупих се и се разсърдих и тя се отказа от идеята. Предполагам, че е запазила рисунката, но не зная къде я е скрила.

По някое време Мат щеше да спре да сече дърва и тогава можеше отново да рисува, за да разнообразява философските си занимания.

Продължих да ровя из разхвърляните предмети, но не открих нищо по-хубаво от моливите. Затова благодарих на госпожа Несбит и се върнах у дома. Промъкнах се през предната врата и се качих в спалнята си, за да скрия комплекта за оцветяване, преди да се върна в слънчевата стая.

Може би нямаше да имаме пиле за коледния обяд, но поне подаръци нямаше да липсват.

1 декември

За трети пореден следобед температурата беше около нулата, затова взех кънките на майка ми и се запътих към езерото.

Нямаше никой. (Наистина започвам да си мисля, че цялата история с Брандън е била халюцинация.) Странно, но беше по-добре, че съм сама, тъй като вкъщи никога не бях. Мама вече можеше да куцука наоколо, така че не беше нужно през цялото време да съм с нея, но в къщата беше толкова студено, че всички предпочитахме да стоим само в слънчевата стая.

Плъзнах се по леда. Само се пързалях, без никакви фигури, при това невероятно бавно. Трябваше да бъда много внимателна, тъй като големи късове от леда липсваха. Предполагам, че хората ги бяха изсекли, за да ги използват за вода, както и ние сигурно щяхме да правим, след като свърши водата на госпожа Несбит.

Въздухът беше толкова лош, че не знаех как братята ми издържат толкова време навън. Попързалях се малко и започнах да кашлям. Навярно не се бях пързаляла повече от петнайсет минути, но когато свърших, се чувствах напълно изтощена и едва имах сили да се прибера у дома.

Мат, мама и аз вече се хранехме само веднъж на ден, но поне ядяхме седем дни в седмицата. Може би температурата ще се повиши и нещата няма да изглеждат толкова зле.

2 декември

Всяка петъчна сутрин Мат отива в пощата. Напоследък се връща рано следобед. Въпреки че дните продължават да са сиви, все още има разлика между деня и нощта. Сега започва да се стъмва много рано.

Мама, Джони и аз бяхме в слънчевата стая и сигурно е било преди обяд, защото по-малкият ми брат не беше ял нищо. В стаята са запалени две газови лампи, защото дори и през деня, и с горяща печка все още имахме нужда от две лампи, за да можем да четем.

Джони пръв го забеляза.

- Не ти ли се струва по-тъмно? - попита ме той.

Прав беше. Наистина беше много по-тъмно. Първо погледнахме към лампите, за да се уверим, че не са угаснали. След това проверихме и печката.