Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Съжалявам - промълвих. Бях забравила за празника на брат ми, който бе след няколко дни. Но нима това вече имаше някакво значение? - Не можеш ли да направиш нещо друго за рождения му ден?

- Постъпката ти беше много грозна - заяви мама. Вече звучеше почти като преди или поне като жената, която опознах през последните няколко месеца. - Не мога да позволя ти или братята ти да идвате тук и да ядете каквото ви скимне. Храната трябва да стигне за всички ни, при това максимално най-дълго. Защо не можеш да го разбереш? Какво ще стане, ако решиш да влезеш и да изядеш цяла консерва с компот от праскови? Или със зелен боб? Зная, че си гладна. И аз също. Но единственият шанс, за да оцелеем, е, ако сме много, много внимателни. Може би след два месеца нещата ще се оправят. А може да е нужно повече време. Ако не мислим за бъдещето, няма за какво да живеем, а аз няма да позволя подобно нещо.

- Съжалявам - повторих. - Повече никога няма да правя така. Обещавам.

Тя кимна.

- Наясно съм, че не си лошо момиче, Миранда. Зная, че е било миг на безразсъдство. И ме боли, че трябва да те накажа. Но бях съвсем сериозна и няма да се отметна. Ще можеш да ядеш чак в четвъртък вечерта. Няма да умреш дотогава. Погълна достатъчно калории за една седмица. А сега си върви в стаята. Наистина не искам повече да се разправям с теб.

Стомахът ми се присвиваше, както когато преядях с бонбони на Хелоуин. Само че сега беше по-лошо, защото тогава коремът ми бе пълен с друга храна. И нямаше да се мразя толкова много.

Бях наранила мама. Без да го зная, бях наранила и Мат, също и Джони, след като и той щеше да се зарадва на десерта, госпожа Несбит, а навярно и Питър.

Аз съм една егоистична, егоистична свиня. Не заслужавам да живея.

7 септември

Тази сутрин Джони дойде в стаята ми.

- Мама каза, че вчера си изяла нещо от килера и че не ти е позволено да ядеш чак до утре вечер. Каза, че ако аз или Мат направим същото, ще бъдем наказани по същия начин.

Думите му ме накараха да се почувствам по-добре. Понякога ми се струваше, че тя ме обича по-малко от братята ми.

- Точно това се случи - признах си.

Джони се развълнува.

- И какво изяде? - попита със светнали очи.

- Една консерва със зелен фасул.

- И това ли е всичко? - Изглеждаше разочарован. -Няма да ядеш днес заради една консерва със зелен фасул?

Казах му да се омита от стаята ми и да не идва отново.

Това бе единственият разговор, който проведох през целия ден.

8 септември

Мама изпържи два картофа от градината. Стопли и консерва със зелен боб. За десерт имахме една консерва с плодова салата.

Блудният син би ни завидял.

12 септември

Понеделник.

Би трябвало да уча.

14 септември

Рожденият ден на Мат. Вече е на деветнайсет.

За вечеря имахме сърцевина на артишок, почти като салата, а след това лингуини в бял миден сос. Госпожа Несбит донесе своя специалитет - домашно приготвени овесени курабийки със стафиди, които Мат обичаше, но не толкова много, колкото шоколада. Само като си помислих за това, отново ми се повдигна. Изядох една курабийка (знаех, че мама ще се вбеси, ако не го направя), но имаше вкус на пепел.

Меган е права, че съм грешница. Но тя греши за ада. Не е нужно да умреш, за да се озовеш там.

16 септември

Днес Мат отиде до пощата и се върна с две писма от татко.

Първото беше писано един или два дни, след като бяха тръгнали. Пишеше колко е било прекрасно да види всички ни, колко се гордее с нас, че е сигурен, че всичко ще е наред и много скоро пак ще се видим.

Второто беше с дата 16 август. Двамата стигнали до границата с Канзас, но там вече не пускали пришълци, освен ако не можеш да докажеш, че имаш родители в щата или деца, които притежават собственост там. Което, разбира се, те не могли да направят. Пограничната стража изобщо не се интересувала от това, че искали само да прекосят Канзас, за да стигнат до Колорадо. Пишеше, че имали някои възможности. Носели се слухове, че някои държавни служители можело да бъдат убедени да си затворят очите.

- Какво означава това? - попита Джони.

- Да бъдат подкупени - обясни Мат. - Дай им каквото искат и ще те пуснат.

Проблемът бил, че първо трябвало да намериш такъв служител, а след това да имаш това, което той иска. Като капак, имало забрана да се пускат бременни жени, а бременността на Лиза вече си личеше.

Можело да опитат да минат по заобиколни черни пътища, но там пък кръстосвали банди, които преследвали чужденците.