Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Осъзнах, че трябва да взема не само за мен, но и за Джони. Започнах с неговите, защото така се чувствах все едно правя нещо положително, а не просто бягам.

Разбира се, не знаех какво смята да учи брат ми. Първо си помислих, че след като аз исках да продължа да уча френски, и той би трябвало да последва примера ми. Но сетне реших, че навярно би предпочел испански. В бейзболните отбори имаше повече играчи с латиноамерикански произход, които, естествено, говореха на испански.

Накрая реших да взема учебниците и по двата езика.

Взех също и по природознание, биология, математика, световна и американска история, както и четири различни учебника по английски - само за Джони. Не бих взела такива, които не бих ползвала. Затова избрах трети том за напреднали по френски, учебник по химия и английски. Прибавих и няколко по икономика и философия, защото реших, че по някое време може да се заема с тях.

Подредих всички учебници в спретната купчина и се върнах в канцеларията, в случай че трябваше да подпиша някакъв документ. Уморената жена я нямаше.

Тогава направих най-странното нещо. Видях кашони с учебни помагала, „сини тетрадки“ с цитати, химикалки, моливи, тетрадки, които просто бяха оставени там.

Озърнах се, за да се уверя, че никой не може да ме види. Изпразних чантата с учебниците и я напълних с тетрадки, бележници, химикалки и моливи.

Нищо чудно да съм единствената на тази земя, която си води дневник. Дневниците, които ми бяха подарявали през годините, вече бяха изписани и използвах листовете за принтера на мама. Не я бях молила за разрешение и не бях сигурна, че ще ми го даде, ако го бях сторила. Може би по някое време щеше да реши пак да започне да пише.

Не си спомням кога за последен път съм била толкова развълнувана. Имах чувството, че Дядо Коледа е напълнил чантата ми с подаръци. Дори беше по-хубаво, защото крадях, а това правеше всичко още по-вълнуващо. Доколкото бях осведомена, кражбата на „сини тетрадки“ се наказваше с обесване. Ако изобщо има полицаи, които да те арестуват и обесят.

Натъпках колко се може повече „сини тетрадки“ под колана на панталона ми. И без това дрехите ми бяха прекалено широки, така че панталонът ми поне нямаше да падне. Джобовете ми се издуха от химикалки и моливи.

В този момент изтощената жена се върна. Побързах да изляза от склада и отидох при купчината учебници.

- Ще ми е нужна помощ, за да ги отнеса - обясних ѝ. - Взех за брат ми и за мен.

- И какво очакваш от мен? - тросна ми се жената.

Всъщност нищо не очаквах от нея. На четири курса отнесох учебниците до предната врата и чаках, докато дойде Мат. Той разпредели товара по равно за двамата и подкара велосипеда към къщи.

Когато се прибрахме, казах на мама какво се бе случило. Тя не ме попита защо не искам да ходя в гимназията.

- Мисля, че е по-добре да уча у дома - заявих ѝ.

Дори и да не беше съгласна, нямаше сили да спори с мен.

- Надявам се, че ще учиш усърдно - каза тя. - Училището си е училище, независимо къде се намира.

Казах ѝ, че зная, и се запътих към стаята ми. Понякога имам чувството, че там е единственото безопасно място на земята. Запитах се дали и Меган се чувства по този начин и затова не излиза от нейната стая.

Животът е гаден.

Как ми се иска да си хапна шоколадов фъдж с бадеми.

1 септември

Взех учебниците ми. Или бяха по-тежки от предишните, или аз нямах толкова сили, както преди три месеца.

2 септември

Не виждам много смисъл да започвам да уча в петък.

5 септември

Денят на труда. Ще се заема с ученето утре.

6 септември

Съобщих на мама, че се занимавам с история (тя никога не би повярвала, ако й бях казала математика), и цяла сутрин останах в леглото.

Накрая около единайсет станах и слязох долу, за да хапна нещо. Отвън беше минус пет градуса, но в къщата нямаше отопление, а печката не гореше. Стоплих си една консерва със супа на газовия котлон и я изядох. После се върнах в леглото.

Следобед чух майка ми да се качва в спалнята си. Напоследък подремваше - нещо, което никога досега не бе правила. Човек би си помислил, че ще учи с Джони пo някой предмет, но не мисля, че вече я бе грижа за училищните му занимания, както и за моите. Не че я обвинявам.

И така, аз съм в леглото, облечена в бархетната ми пижама, пеньоар, с два чифта чорапи на краката, с три одеяла и юрган, и се опитвам да реша кое е по-лошо да ти е студено или да си гладен. Част от мен нашепваше, че най-лошо е да си отегчен и че ще се разсея, ако науча някой урок, но заявих на тази част да млъкне.