Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Чудесно! Като спомена за отменянето на годишния бал, много от съучениците ми се развикаха. Какви недозрели хлапета бяха! Но щом забрани плувния басейн, дори аз изкрещях: „Не!“. А при новината, че няма да има и училищен автобус, почти всички от нас закрепиха и я освиркаха.

Тя ни остави да се накрещим. Предполагам, че й беше ясно, че не може да ни укроти. Когато удари звънецът, госпожа Санчес слезе от сцената, а останалите учители ни подканиха да се прибираме по класните си стаи. Повечето от учениците се подчиниха на нарежданията.

Но някои от децата, като се върнаха в стаите, започнаха да трошат прозорците. Видях как нахълтаха мъжете от училищната охрана и ги изведоха в коридора. Не мисля, че някой пострада.

Пo време на обяда в стола Сами наистина ми липсваше. Но поне Меган седна при мен. Очите й блестяха, донякъде като очите на мама, докато оглеждаше у дома запасите от храни.

-Днес за пръв път тази седмица не съм при преподобния пастор Маршал - заговори тя. - Спим в църквата, но ни остават само час-два на ден за спане, защото непрекъснато се молим. Не е ли прекрасно това, което прави Бог?

Част от мен отчаяно искаше да и изкрещи да си затвори устата, ала друга част желаеше да чуе кое е прекрасното, сътворено от Бог. Но най-много ми се искаше да имам топла храна за обяд.

-Какво каза майка ти за всичко това? - попитах я.

Майка й харесваше преподобния пастор Маршал, но не беше толкова побъркана като дъщеря си.

- Тя не разбира - обясни Меган. - Добра жена е, наистина е добра, но не й достига вяра. Моля се за душата й, както и за твоята.

- Меган - заговорих, като се опитвах да достигна до приятелката си, която обичах от години, и да я върна в реалността, - повече няма да има топла храна за обяд. През половината време нямаме ток. Живея на осем километра от училището. Как ще идвам на училище без автобус? Бензинът струва девет долара галона. Вече не можем да ползваме басейна.

- Това са само земни грижи - заяви приятелката ми. - Миранда, признай греховете си и прегърни Бог. На небето няма да се вълнуваш от топлата храна за обяд или от цената на бензина.

Сигурно беше права. Проблемът обаче бе в това, че не виждах как мама, татко, Лиза, Мат (особено Мат -мисля, че напоследък се беше увлякъл по будизма) или Джони ще се съгласят да си признаят греховете и да прегърнат когото и да е, дори и това да им гарантира безплатен еднопосочен билет до небето. И аз самата не копнеех кой знае колко да се възнеса в небесата, ако те няма да ме придружават (е, добре де, можех да мина без Лиза).

Замислих се дали да се опитам да обясня това на Меган, но беше равносилно на опита да обясня на мама, че няма да нося наполеонки, независимо какво ни е причинила луната. Затова оставих приятелката ми и отидох да търся момчетата и момичетата от отбора по плуване, за да се вайкам и охкам заедно с тях.

Дан ми каза, че научил от майка си, която знаеше всичко за всички треньори в околността, че всички училища в щата Пенсилвания са затворили плувните си басейни, както и училищата в близкия до нас щат Ню Йорк. Причината била в това, че електрическите филтри не можели да работят, а без филтри водата се замърсява. Затова нямаше да има часове по плуване. Или поне засега.

Карън спомена, че басейнът в едно съседно училище работел, но две хлапета заявиха, че е затворен. Имаше басейн в града, но беше на открито и не бе отопляван, та дори и да работеше, нямаше да ни бъде от полза до края на юни.

Затова споменах за езерото Милър. Имаше деца, които не бяха чували за него. Предполагам, че живееха в новите квартали и не познаваха противоположния край на града, където живеех. Все още беше студено, за да се плува в езерото, но като се стопли достатъчно, ще можем да се гмуркаме в него, защото водата е чиста и няма нужда от филтри. Освен това е доста голямо.

Затова се разбрахме от следващия уикенд да започнем да плуваме в езерото Милър. Това повдигна духа ми, защото имаше какво да очаквам. Мисля още, че Дан остана впечатлен от моето решение на проблема.

Ех, ако можех така лесно да измисля решение и за топлия обяд в стола. Удивително е как изведнъж ужасно започнаха да ми липсват макароните и печеното сирене в стола.

Чувам, че Мат и мама си говорят долу! Мат си е у дома!

28 май

Нещата вече не ми се струват толкова страшни сега, когато Мат се прибра у дома. Първата му грижа беше да покаже на Джони как да удря топката с бухалката (аз бях кетчър). Това направи Джони многo щастлив. Двамата с мама прегледаха всичко в къщата - храната, която бяхме купили, както и всички вещи, които родителите на майка ми бяха скрили на тавана и в килера, като прежда и куки за плетене (мама си призна, че не е плела от години, но смята, че щс си възстанови умението, ако се заеме с плетене), а също и буркани, и затварачка към тях, както и ръчна отварачка и бъркалка за разбиване на яйца, и въобще всякакви кухненски приспособления, използвани преди много години.