Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Мат и мама посветиха целия вчерашен ден в описване на хранителните ни запаси, така че да знаем с колко консерви с риба тон разполагаме и с колко консерви с праскови. Мисля, че притежавахме достатъчно запаси за цял живот, но майка ми заяви, че много щяло да й олекне, когато отново отворят супермаркетите. Ободрих се само като я чух да го казва.

Двамата с Мат досега нямахме реална възможност да си поговорим до насита. Той наистина не знаеше повече от мен за това, което се бе случило, нито какво предстои да става, но вярвах повече на нещата, които ми казваше.

В четвъртък в училище беше по-добре. Появиха се повече деца (включително Сами), както и повече учители.

Гимназията се намираше на осем километра от нашата къща, но мама заяви, че при хубаво време това разстояние може да се извърви пеша. Джони също беше лишен от своя училищен автобус в прогимназията, а сега трябваше да върви малко повече от мен, така че заради него майка ми се опита да уговори съвместно пътуване със съседите. Мат пък извади старите ни велосипеди и посвети целия уикенд на поправките по тях. Доста бях карала колелото си и мислех, че съм достатъчно добра, за да пътувам с него (със сигурност с колелото щях да стигам по-бързо до училището, отколкото пеша).

Питър се появи тази вечер, което беше приятна изненада, особено за майка ми. Той ни донесе цяла торба с ябълки, които получил от един от пациентите си. Двамата с мама не можаха да отидат никъде, така че приготвиха сладкиш с печени ябълки. За вечеря ни се полагаше пица с доматен сос - може би за десети път тази седмица - така че топлият десерт беше истинска наслада. Мат доведе госпожа Несбит, така че се получи истинско парти - шестима души за вечерята с основно ястие и десерт.

Разбира се, токът спря точно когато се приготвихме да започнем вечерята. Така беше през повечето от днешния ден, но вече бяхме свикнали. Вчера в училището имахме ток само за един час и сякаш никой от нас не знаеше какво да прави. У дома, когато дойдеше ток, се втурвахме към телевизора и веднага го включвахме. През цялото време можехме да слушаме радио, но мама искаше да пестим батериите, затова го пускахме само рано сутрин и късно вечер.

Какъв странен живот! Просто не мога да повярвам, че това ще продължи още дълго. От друга страна, вече започнах да забравям как беше в нормалния живот, когато часовниците не изоставаха, лампите светваха само с едно щракване на ключа, а интернет, светофарите, супермаркетите, „Макдоналдс“ и...

Мат ми каза, че независимо какво бъдеще ни очаква, ние живеем в много специален исторически момент. Каза още, че историята ни е направила такива, каквито сме, но ние също можем да променяме нея и всеки може да бъде герой, ако се реши на това.

За мен моят герой винаги е бил Мат. Мисля, че не е толкова лесно да бъдеш герой, както твърдеше той, но като цяло схванах какво имаше предвид.

Но все още ми липсват сладоледите, преплуването на басейна и приятното усещане да се любувам на нощното небе.

29 май

Тази сутрин електричеството дойде към девет и мама се захвана с това, което винаги правеше, когато беше сигурна, че ще има ток. Започна да зарежда пералнята.

Но имаше ток само около петнайсет минути и не го пуснаха през целия ден.

Преди десет минути се събудихме от странно боботене. Всички се втурнахме към източника на шума. Оказа се, че пералнята се беше включила.

Кой да подозира, че цикълът на изплакване може да предизвиква толкова плашещ звук?

Мама каза, че ще остане да дежури, докато сушилнята работи. Не вярваше, че електричеството ще остане включено толкова дълго, че дрехите да изсъхнат напълно, но реши, че си струва да изчака.

Наистина ми се иска да пускат тока в два следобед, а не в два сутринта. Предполагам, че трябва да мисля за майка ми като за героиня, останала през цялата нощ на пост край пералнята.

30 май

Невинаги разбирам колко дълго е било изключено електричеството. Токът дойде посред нощ, но на сутринта, когато се събудих, отново нямаше.

Все повече време прекарваме навън, просто защото е по-приятно, пък и слънцето ни осигурява естествена светлина. Вече посвикнахме да гледаме луната, така че сега не ни притеснява толкова много.

Но оставяхме включено осветлението в дневната, за да можем да влезем вътре, когато пуснат електричеството, и да свършим работата, която трябваше да се свърши. Днес пуснаха тока към един и веднага се втурнахме в стаята.

Мама влезе в интернет, което малко ме изненада. Обикновено започваше да обира с прахосмукачката или да зарежда пералнята. Вече се беше отказала да коригира показанията на часовниците.