Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Чудя се кога ще се сложи край на това прекъсване на тока. Лято без климатик ще е истински ужас.

23 май

„Ден на национален траур“ означава по радиото да се излъчват безброй панихиди. С много свещеници и политици, с множество песни, от тъжни по-тъжни. Все още не съобщаваха броя на загиналите, но може би това се дължеше на факта, че продължаваха да измират хора. Нищо чудно, при толкова обширна брегова линия и океаните, които не преставаха да се надигат и да заливат все повече земя и сгради. Имаше и жители, които не желаеха да се евакуират, или такива, които не можеха да се измъкнат заради задръстените магистрали и потъваха в океанските вълни.

Мама каза, че още имаме много сухоземна територия, така че няма за какво да се безпокоим.

Този следобед пуснаха тока за един час. Имахме имейл от Мат, в който пишеше, че не се е отказал от намерението си да се върне у дома в сряда.

Зная, че е глупаво от моя страна, но не спирах да си мисля, че след като той най-после се прибере у дома, всичко ще бъде наред. Сякаш можеше да върне Луната на мястото й.

Иска ми се утре да отидем на училище. Не спирах да мисля за обедите в стола и как винаги се оплаквах от тях, но сега така ми се искаше да се храня там.

24 май

Тази сутрин пуснаха тока в девет и мама подкара Джони и мен, за да търсим магазини, които може още да са отворени. Открихме един работещ супермаркет, но в него можеха да се намерят само училищни пособия, играчки за домашни любимци и бърсалки за под.

Беше толкова странно да крачиш из този просторен магазин и да гледаш опразнените лавици. В него бяха останали само двама служители и един мъж от охраната, макар че не можех да си обясня какво пазеше той.

Мама не мислеше, че ще изгладнеем дотам, че да започнем да гризем моливи, затова си тръгнахме, без да купим нищо.

Много от магазините за черна техника бяха със спуснати капаци на прозорците. По паркингите пред тях се виждаха парчета от изпочупени стъкла, затова предположих, че са били оплячкосани. Не разбирам защо, след като нямаше ток и нямаше как да гледаш телевизор с плосък екран или да слушаш скъпата си уредба.

Учудих се, като видях кои магазини са отворени. Витрините на един за ужасно скъпи обувки бяха обковани с дъски, но все пак не беше затворен. Мама заяви, че светът може да свършва, но тя няма да плати сто долара за чифт маратонки.

Магазините за спортни стоки бяха затворени, а прозорците им - барикадирани. Отвън върху тях някой беше написал с гигантски букви: НЯМА ПИСТОЛЕТИ ИЛИ ПУШКИ.

На майка ми все още й бяха останали доста пари в брой и можех да се закълна, че ужасно й се искаше да купи нещо. У дома не спираше да оглежда консервите със супи и зеленчуци с нескрита гордост. Не пропускаше да проверява дори и запасите от кислородна вода.

Накрая попаднахме на един отворен магазин за дрехи. Вътре имаше касиерка, но никой освен нея. Беше от онези търговски обекти, които обикновено не посещавахме, защото бе малък, зле осветен и всичко в него изглеждаше мръсно.

Майка ми купи две дузини от комплектите с чорапи и бельо. Попита дали имат и ръкавици. Касиерката намери някакви ръкавици, забутани в едно чекмедже, мама взе пет чифта.

Послеe внезапно придоби онова неповторимо изражение, което може да се предаде само с думите: „Току -що ми хрумна блестяща идея“. Попита дали имат термобельо.

Едва не умрях от срам, пък и Джони не изглеждаше много щастлив, обаче тя купи и термобельото.

Касиерката продължи да рови из запасите на магазина и започна да вади на щанда шалове, ръкавици без пръсти и зимни шапки. Мама окончателно обезумя и изупи всичко, без да се интересува дали щеше да ни станe, или не.

-Сега можете да отворите свой магазин - отбеляза касиерката, което вероятно беше любезен начин да каже :„Слава богу, че се намери някой по-луд дори от мен, който да изкупи всичко и аз най-после да се прибера у дома“.

Понесохме торбите с накупените стоки към вана.

- Какво си намислила да правиш с тези детски ръкавици? - попитах мама. - Ще ги подариш на Лиза за бебето й?

-Имаш право. Бебешки дрехи. Трябваше да се досетя.

И веднага се върна в магазина. Като излезе от там, ръцете й бяха заети с две купчини бебешки блузки, дрешки, чорапчета и дори бебешко палтенце.

- Тази зима вашето братче или сестриче няма да изстине - заяви тя.

Беше много мило от нейна страна, но се изплаших да не е откачила. Познавах Лиза и бях сигурна, че тя никога няма да се съгласи бебето й да бъде обличано с дрешки като продаваните в този магазин.