Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Според теб кога ще спадне цената на бензина? -запитах. - Не може вечно да остане толкова висока.

- Първо я вдигат, после я смъкват - каза мама. -Трябва да сме разумни. Повече няма да скачаме в колата и да я подкарваме, накъдето ни скимне.

- Нали още мога да продължавам с тренировките си по бейзбол? - попита Джони.

- За това трябва да измислим как да се комбинираме със съседите, за да ползваме съвместно колите си - реши майка ни. - Сега всички сме изправени пред еднаква участ.

Като поехме по шосето, водещо до „Макдоналдс“ и „Бъргър Кинг“, почти не срещнахме други коли. Стигнахме до „Макдоналдс“, но се оказа затворено. Също и „Бъргър Кингс“, и „Кей Еф Си“, и „Тако Бел“. Нито едно заведение за бързо хранене не работеше.

- Може би са затворени просто защото днес е събота - предположих.

- Или защото утре е ден на национален траур -вметна Джони.

Но все пак беше странно всички заведения да са затворени. Същото странно усещане, като да видиш луната по-голяма и по-ярка.

Винаги съм си мислела, че дори и с приближаването на края на света „Макдоналдс“ ще продължава да работи.

Мама обиколи още няколко подобни места и накрая ; намерихме една квартална пицария, която се оказа отворена. Паркингът отпред беше претъпкан, а десетина души чакаха отвън.

Майка ми спря, ние двамата с Джони слязохме и се наредихме на опашката. Всички се държаха приятелски и непрекъснато си споделяха кои места са отворени и кои - не. Молът бил затворен, но един от супермаркетите още работел, макар че в него вече почти нищо не било останало.

Брат ми попита дали някой е чул нещо за „Филис“. Оказа се, че едно от чакащите на редицата момчета знае за тях. Според неговите сведения отборът изиграл в сряда една среща, още през деня, ала мачът приключил преди сблъсъка на метеорита с Луната. После играчите заминали с чартърен полет от Филаделфия за Колорадо, така че очевидно с тях всичко бе наред.

Аз пък попитах дали някой е чул нещо за семейството на Брандън, или за госпожа Дейли, просто така, за всеки случай, но никой не знаеше нищо.

В града се разнасяха какви ли не слухове, като например, че през цялото лято ще останем без електричество. Някои заявиха, че чули отнякъде, че Луната щяла да падне върху Земята по Коледа. Един човек заяви, че имал познат в ръководството на училището, от когото научил, че обмисляли да прекъснат учебната година. Всички деца от опашката посрещнаха тази вест с радостни възгласи, включително и Джони. Според мен такива слухове бяха по-приятни от онзи за падането на Луната върху Земята, но не мислех, че някой от тях ще се сбъдне.

Не че самата аз знаех какво ще се случи.

Бяхме стигнали почти до прага на заведението, когато мама дойде при нас. Изглеждаше развълнувана, но не ни каза защо.

Отне ни обаче още половин час, преди да дойде нашият ред. Дотогава вече не беше останало почти нищо. Все пак се сдобихме с една постна пица и с няколко чеснови хлебчета. Не мисля, че някога съм се радвала толкова много на храна.

Върнахме се в колата и като се настанихме вътре, мама ни каза, че намерила отворена хлебопекарна, откъдето купила сладки, кейк и два хляба. Не били пресни, но ставали за ядене.

Спряхме при госпожа Несбит и я взехме за нашето пиршество. Имаше ток, затова претоплихме пицата и чесновите хлебчета, така че станаха страхотни на вкус. За десерт имахме шоколадов кейк, а Джони изпи една кутия от купеното от мен мляко, от онези, които „никога не се развалят“. Останалите пихме джинджифилова бира. Хортън се мотаеше наоколо с надеждата да се присъедини към угощението.

- Такова ядене може би няма да се повтори за известно време - каза мама. - Не можем да разчитаме на пица, бургери и пилета, докато всичко не се нормализира отново.

- През Втората световна война е имало купони за храна - рече госпожа Несбит. - Вероятно и сега ще ги въведат. Ще си разпределяме купоните за дажбите и ще се справим.

- Иска ми се да можех да вярвам на президента -въздъхна майка ми. - Но просто не мога да си представя как ще се справи с всичко това.

- При такива бедствия хората се мобилизират -увери я госпожа Несбит. - В края на краищата нямаме друг избор.

Точно тогава токът отново спря. Но сега, кой знае защо, ни се стори забавно и всички се разсмяхме. Мама извади кутията с „Монополи“ и играхме до залез-слънце. След това закара с колата госпожа Несбит до дома й, а аз се прибрах в стаята ми, където използвах комбинация от свещ и фенерче, за да пиша в дневника си.