Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Всъщност щеше да бъде забавно да наблюдавам как мама ще направи своята велика презентация пред Лиза и татко. Предполагам, че ще го стори, когато отиде да вземе Джони от бейзболния лагер, след което ще ни заведе при татко за ваканцията през август. Разбира се, до това време родителите на Лиза щяха да са й гостували, така че навярно бебето щеше да има дрехи за цял живот. И точно тогава ще се появи и мама, ще връчи на новата жена на татко всичките тези покупки, а тя от своя страна ще трябва да се преструва на безкрайно благодарна.

Ако магазинът остане отворен, може би мама ще успее да върне поне част от покупките си, защото аз нямах никакво намерение да нося наполеонки през следващата зима.

25 май

Мама и Мат вече би трябвало да са вкъщи. Имаме ток, затова Джони гледа някакво дивиди, но и той е изнервен.

Денят беше дълъг и странен и вече го чувстваме като дълга, странна нощ. За пръв път от седмица насам небето е напълно ясно и луната се вижда добре. Толкова е голяма и светла, че можехме да виждаме без лампи, но ние все пак бяхме светнали буквално всички в къщата. Не зная защо с Джони предпочитахме да ги оставим включени, но го направихме.

Днес отново бяхме на училище, само че с това нещата не станаха по-добри, или поне не така, както си мислех. Автобусът беше само наполовина пълен. Меган се качи, но седна при църковните си приятели, като само се поздравихме. А от Сами - никаква следа.

Странно, но през последните няколко дни нямах желание да им се обадя. Телефоните работеха през повечето време, но никой не ни се обаждаше, нито ние звъняхме на някого. Сякаш бяхме обсебени само от грижите за себе си и нямахме сили да се интересуваме от живота на другите.

Училището изглеждаше точно както през миналата седмица, но като влязох вътре, не се почувствах като преди. Доста от съучениците ми отсъстваха, също и не малкo учители, на които не бяха намерили заместници, затова събираха по два класа в една класна стая и много стаи останаха празни.

От последната седмица никой не бе писал домашно и като че ли никой не знаеше какво става. Някои от учителите продължаваха да водят часовете както досега, но други ни говореха само за това, което се случва.

Наистина беше странно за кои неща говорехме, а за кои не. Мама предупреди двама ни с Джони да не казваме на никого, че през миналата седмица на практика сме изкупили целия супермаркет. Добави още, че е по-добре хората да не знаят с какво сме се запасили, за да не би някой да разбие вратата на кухнята и да задигне консервите със супи. Или наполеонките. Или двете дузини торби за котешката тоалетна.

Не зная дали другите в училището криеха каквото бяха накупили майките им, но явно повечето ми съученици премълчаваха доста неща, сякаш в това имаше някакъв смисъл.

Вместо да започнем петия час, ни поведоха към една от залите за събрания. Обикновено ни събираха в две зали, защото иначе не можехме да се поберем всички. Обаче, тъй като много от съучениците ни отсъстваха, сега само в едната се намери достатъчно място за всички.

Всъщност не беше общ сбор на училището, нито някакво занимание по програма. На сцената се качи директорката, госпожа Санчес, за да направи няколко съобщения.

Започна с това, колко би трябвало да сме благодарни, че сме живи, здрави и в безопасност, после благодари на учителите за работата им в тази ситуация, което беше доста смешно, защото много от тях днес не бяха в училище.

След това говори за това, което се бе случило. Обясни ни, че въобще не може да става дума за някаква локална криза, макар че ние може би я чувстваме именно като такава, и то само защото спират тока и закусвалните „Макдоналдс“ не работят. Усмихна се, като изрече тези думи, сякаш бе казала някаква шега, но никой не се засмя.

— Това е криза, обхванала целия свят - заяви тя. -Но аз вярвам напълно в нашите способности и че като американци, жители на щата Пенсилвания, ще успеем да се справим.

При тези думи неколцина ученици се засмяха, въпреки че едва ли се очакваше да се хилим глупаво.

После премина към следващата част: че от нас се изисквали жертви. Сякаш през изминалата седмица не пожертвахме толкова много. Все едно супермаркетите ще отворят врати само с едно махване с вълшебна пръчка и бензинът няма да струва девет долара за галон.

Вече нямало да има извънучебна дейност. Отменяха се училищните игри, годишният бал и екскурзиите. Плувният басейн нямаше да работи. В стола нямаше да се сервира топла храна. От вторник училищният автобус за гимназиалните класове нямаше да пътува.