Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Но този следобед тя заряза всичко и сърфира в интернет. Тази сутрин беше чула по радиото, че започват да публикуват имената на загиналите.

Откри сред тях тези на повечето редактори, с които работеше толкова отдавна, както и на агента си, също и на много писатели, с които се бе срещала в течение на много години. Забеляза из списъка имената и на две свои приятелки от колежа, както и на един стар приятел от времето, преди да се преместим тук, както и на кума на татко, загинал заедно със семейството си. Попадна на имената на две втори братовчедки и техните деца. За по-малко от десетина минути изрови над трийсет имена. Но имаше и нещо хубаво: провери за сина на госпожа Несбит, за снаха й и за децата им. Не ги намери в списъка.

Помолих я да провери за Брандън, но не успя да намери нищо за него. Разбира се, че оставаха милиони хора, за които още нямаше данни, но поне имах надеждата, че той е оцелял. Напоследък не влизах често във фен сайта, но когато се случваше да проверя, нямаше никаква информация. Аз обаче не преставах да си повтарям, че това е добър знак.

Имаше много хора, за които бих могла да проверя: Деца, с които съм била на летните лагери, познати от плуването, както и по-стари приятели от началното училище, които се бяха преместили в Ню Йорк, Калифорния или Флорида. Но не се опитах да ги търся. Те вече не бяха част от моя живот и ми се струваше нередно да се опитвам да открия дали не са мъртви, след като рядко се сещах за тях, когато още са били живи.

Джони провери за любимите си бейзболисти. Мнозина от тях бяха изброени като мъртви, но още повече бяха посочени като безследно изчезнали и вероятно загинали.

Мат потърси съучениците си от гимназията. Само трима бяха сред мъртвите, но доста попадаха в категорията на безследно изчезналите и вероятно също са умрели.

Колкото за проба, той провери и за нашите имена, но нито едно от тях не фигурираше в списъка.

Ето как точно в Деня на загиналите герои тази година ние узнахме, че сме живи.

31 май

Първият ден без училищен автобус. И естествено, заваля.

Поне дъждът не беше толкова страшен като предишния път. Нямаше оглушителни гръмотевици, нито силни ветрове като при торнадо. Само добрият старомоден, обилно мокрещ дъжд.

Мат се видя принуден да ни откара с Джони до училищата ни. Мама остана вкъщи, възползвайки се, че имаше ток, за да поработи върху книгата си. Всъщност досега не се бях замисляла колко ли й е трудно да пише без компютър. Или без агент, без редактори, без издатели.

Повече от половината деца отсъстваха. Джони каза, че в неговия клас имало още по-малко ученици. Повечето от учителите обаче бяха в училището и днес наистина свършихме доста работа. Имахме ток до почти два часа и макар навън вече да беше притъмняло, в училището беше много приятно. Празно, но приятно.

Днес, когато се върна у дома, Джони ни разказа как в неговото училище обявили, че ще се признават всички анулирани досега резултати от стандартните тестове. Започнах да се чудя какво ще стане с нашите годишни изпити, които трябваше да започнат след две седмици. Напоследък на практика нищо не учехме и никой нямаше домашни, защото не се знаеше предварително кога ще пуснат тока.

През уикенда Питър ни каза, че се носели слухове за евентуално затваряне на училището през следващата седмица, като на всички ученици ще признаят, че приключват успешно учебната година, с надеждата към септември всичко да се нормализира.

Не зная дали това ми харесва, или не. С изключение на частта, че през септември животът ни ще се нормализира. За това съм напълно сигурна.

2 юни

В училище всички получихме съобщения да се прибираме по домовете си. В тях се казваше още, че тази година няма да има годишни изпити и оценките ни ще се формират въз основа на резултатите От тестовете, проведени преди 19 май. Утре в класните стаи ще ни ги съобщят. Ако искаме да си подобрим успеха, трябвало през следващата седмица да разговаряме със съответните учители и така да проверим дали може нещо да се поправи. Официално училището ще бъде закрито на 10 юни и отново ще бъде отворено на 31 август, освен ако не се съобщи нещо друго.

Но явно все още предвиждаха да проведат празненство по случай приключването на учебната година, при това на открито, под дъжда.

Странно звучеше това, да няма никакви годишни изпити, но аз и бездруго не се готвех за тях. Вече от няколко седмици дори домашни не ни даваха.