Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Всички си взехме по равни порции от яйцата и картофите с лук. Не изпусках от очи мама, за да съм сигурна, че няма да се опита да ни измами. Разполагахме с по две супени лъжици от бърканите яйца, затова ги вкусвахме едва-едва, за да трае угощението по-дълго.

После Мат скочи от стола и ни съобщи, че и той имал изненада за нас - специално лакомство, което досега пазел за друг път, но тази вечер му се сторила подходяща за целта. Изтича до стаята си и като се върна, ни донесе блокче шоколад.

- Намерих го в чантата си, когато разопаковах багажа - обясни той. - Не зная откога е, но шоколадът не се разваля.

Ето така се сдобихме и с по късче шоколад за десерт. Почти бях забравила колко обичах сладко. Забравих, че има нещо в този живот, което може да го направи поне малко по-приятен.

След вечерята останахме около масата и запяхме. Никой от нас нямаше дарба за пеене, нито пък знаехме едни и същи песни, но публиката ни се състоеше само от Хортън, а той въобще не възрази. Пяхме повече от час, смяхме се, а госпожа Несбит ни разказа разни истории за мама, когато била малко момиче.

Почти можеше да се каже, че отново бяхме щастливи.

6 юни

Днес по обяд Меган направи същото изпълнение със сандвича с фъстъчено масло и конфитюр. Но този път даде половината от сандвича си на Сами.

Както го даваше, скоро щеше да стане най-популярното момиче в гимназията.

Изчаках я след часовете и я дръпнах настрани от нейните църковни приятели.

- Защо не си изяждаш целия обяд? - попитах я.

- Не съм гладна - отвърна ми тя.

Обичах приятелката си, а тя съвсем не беше дебела, но я бях виждала да изяжда двойни бургери и чипс към тях, заедно с млечен шейк. Огледах я внимателно и забелязах, че е отслабнала може би с пет килограма. Цялата работа се усложняваше от това, че всички бяхме отслабнали, затова не беше лесно да забележа, че е смъкнала няколко килограма. Беше нещо като онази работа с луната: ако не се заглеждах в нея, можех да преструвам, че още си е същата.

-Днес въобще яла ли си? - запитах я.

- Разбира се - побърза да ме успокои Меган. -Просто вече не се нуждая от толкова храна. Господ ме храни, а не храната.

- Тогава защо изяждаш първата половина от сандвича си? - поинтересувах се.

Не знам защо й зададох този въпрос - не беше много смислен, така че нямах основание да очаквам разумен отговор.

-Мислех, че хората няма да забележат, ако изям половината - промърмори тя.

-Те забелязват - обясних й. - Аз забелязвам.

-Остават ни още само два дни - припомни ми приятелката ми. - Следващата седмица никой няма да гледа дали ям, или не.

-Не е възможно в твоята църква да те учат да не се храниш - смотолевих.

Меган ме удостои с един от онези жалостиви погледи, от които винаги ме засърбяваше яко да я цапардосам.

-Преподобният Маршал не си позволява да ни съветва колко да ядем - поясни ми тя. - Той само ни учи как да чуваме гласа божи.

- Значи, Господ те учи да не ядеш? Така ли? - кипнах. - Повика те и ти рече: „Сподели сандвича си с фъстъчено масло и конфитюр с окаяните бедни нещастници!“.

- Започвам да си мисля, че именно ти си бедна нещастница - хладно процеди Меган.

- Аз пък започвам да се убеждавам, че си напълно побъркана - върнах й го.

Това всъщност отдавна си го мислех, но едва сега дръзнах да го изрека гласно.

- Защо? - удиви се тя и за миг наистина се разгневи, какъвто навик имаше още когато бяхме само на дванайсет.

Но после сведе глава, затвори очи и замърда устни. Вероятно за молитва.

- Какво? - попитах недочула.

- Моля се на Господ да ми прости - изрече. - И ако бях на твое място, Миранда, щях също да се моля за прошката му.

- Господ не може да иска да гладуваш до смърт -възразих й. - Как можеш да вярваш в Бог, който би могъл да поиска това от теб?

- Но Той нищо не ми е искал - отрече Меган. -Честно, Миранда, ти направи от мухата слон, и то заради половин сандвич.

- Обещай ми, че няма да спреш да се храниш - настоях.

Приятелката ми се усмихна, а аз си казах, че тъкмо това най-много ме плашеше.

- Ще се погрижа за препитанието си, ако Господ го пожелае от мен - заяви тя. - Знаеш ли, че има съвсем различни начини да се гладува. Някои са гладни за храна, а други за божията любов.

И тогава така ме изгледа, бедната Меган, че ми помогна да проумея в какво съм се забъркала.

- Утре да си изядеш сандвича - заповядах й. -Прости ми. Ако толкова настояваш да гладуваш, поне изчакай до събота, след което няма да съм длъжна да те гледам как се съсипваш.