Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

24 февруари

- Знаете ли - каза мама днес по време на обяд, - че това краткотрайно електрическо проблясване ме накара да се замисля.

- Мен също - обадих се. - За перални и сушилни.

- Компютри - включи се Джони. - Дивиди плейъри.

- Хладилници - продължи Мат. - Електрически радиатори и печки.

- Да, за всичко това - кимна тя, - но си мислех най-вече за радиото.

- По него се чува само статично електричество -изтъкна Мат.

- Да, но щом тук се чува нещо, може и другаде да е така и радиостанциите отново да започнат да предават - каза мама. - Освен това нямаме нужда от ток, за да го разберем. Само трябва да пуснем радиото и да потърсим някоя станция.

За един миг исках да кажа на мама, че няма смисъл да се опитва, че вероятно целият свят е измрял от грипа и ние сме последните останали живи на Земята. Понякога наистина си го мисля.

Но сетне осъзнах, че някой трябва да е направил нещо, за да ни подари тези прекрасни четири минути с наличие на ток.

Мисълта, че не сме сами, беше адски вълнуваща. Изтичах в дневната и взех радиото.

Пръстите на мама трепереха, докато въртеше копчето и се опитваше да хване някоя станция. Но се чуваше само пращене.

- Довечера пак ще опитаме - каза тя. - След като слънцето залезе.

И го направихме. Чакахме през целия ден небето от сиво да стане черно.

Когато най-после настъпи вечерта, мама отново включи радиото. Отначало чухме само пращене, но след това се разнесе мъжки глас.

- В Кливланд, Харви Арън - казваше мъжът. -Джошуа Арън. Шарън Арън. Ибин Ейбрахам. Дорис Ейбрамс. Майкъл Ейбрамс. Джон Акройд. Мери Акройд. Хелън Ачисън. Робърт Ачисън...

- Това е списък с мъртви - каза Мат. - Той чете списък с имената на умрелите.

- Но това означава, че има и живи хора - отбеляза мама. - Някой трябва да е докладвал за умрелите. А друг трябва да слуша.

Тя повъртя още малко копчето.

- В други новини по-рано днес президентът каза, че страната излиза от трудното положение. През следващите седмици нещата ще се подобрят и през май животът отново ще се върне към нормалния си ритъм.

- Глупакът още е жив! - избухна мама. - И продължава да е глупак!

Всички избухнахме в смях.

Слушахме още известно време, докато разбрахме, че се излъчва от Вашингтон. После мама откри трета станция, в Чикаго. По нея също предаваха новини. Повечето бяха лоши, както беше през миналото лято. Земетресения, потопи, изригвания на вулкани, всякакви природни бедствия. Но към списъка се прибавяха и още няколко неща: грипни епидемии и холера. Глад. Суши. Ледени бури.

Ние не бяхме сами.

25 февруари

Мат реши, че след като радиостанциите предават, и телефонните линии може да са възстановени и да имаме телефон, а да не го знаем. Така че вдигна слушалката, но нямаше сигнал.

Единственият човек, който може да се опита да се свърже с нас, е татко. С изключение на това, телефонът не ни трябваше.

Отново има ток.

Този път дойде в един следобед и имаше ток за цели десет минути.

Джони беше навън да кара ски и го пропусна.

- Следващия път трябва да пуснем пералнята - заяви мама. - Колкото и малко да има ток, все ще е от полза. Беше страхотно да си мислиш, че ще има следващ път.

Дванайсет минути с ток в къщата, в 9,15 тази вечер. Мама размисли за пералнята.

- Ще трябва да опитаме през деня - каза тя. – Може би утре.

Шест минути имаше ток в 4,45 сутринта. Страхотно, няма що!

Зная, че би трябвало да съм развълнувана, че трети пореден ден имаме ток, но в момента се нуждаем повече от храна, отколкото от електричество. Много повече.

Освен ако токът не ни достави зеленчукови консерви, супени консерви и консерви риба тон, не зная каква полза имаме от него.

Чудя се кой ще прочете имената ни по радиото, когато умрем от глад.

3 март

Никакво електричество през последните два дни.

Бяхме по-добре, когато нямаше никакъв ток. Защо трябва само да ни дразнят, като го пускат и после го спират?

Мама слуша радио по половин час всяка вечер. Не разбирам защо. Тя прескача от станция на станция (сега са шест) и от всички излъчват само лоши новини.

Не, излъгах. Те излъчват лоши новини, но президентът твърди, че нещата се подобряват. Не зная кое е по-лошо.

Малко се плаша от това, че майка ми е готова да изтощи батериите само за да слуша радио. Мисля, че това е начинът й да приеме, че няма смисъл батериите да ни надживеят.

4 март

Мат вече изкачи десет стъпала и бях сигурна, че до края на седмицата ще изкачи всичките.