Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Страхотно е да си навън и да правиш нещо друго, освен да се грижиш за болни или да учиш история. А и след ходенето ми до болницата се замислих, че се налага да подобря скиорските си умения. Не зная дали някога Мат ще бъде достатъчно силен, за да кара ски и да изминава по-дълги разстояния, така че един от нас трябваше да може да се придвижва. Оставахме двамата с Джони, а аз имах предимство.

Това е моето време. Заслужих си го.

2 февруари

Мама сигурно е много по-добре. Попита ме дали съм забравила за учението.

- Не беше сред първостепенните ми задачи - признах си.

- Е, това трябва да се промени - заяви тя. - За всички нас. Джони, няма причина да не се заемеш пак с алгебрата. Мат ще ти помага. А аз съвсем ще забравя френския, ако не го упражнявам. Не искаме мозъците ни да закърнеят.

- Мамо - протестирах, - върша цялата домашна работа и карам ски. Какво повече искаш от мен?

- Да не ми възразяваш, ето какво искам - отсече мама. - Отваряй учебника по история и се залавяй с учене.

Добре, че не го изгорих. Или може би изобщо не е добре!

4 февруари

На Мат му потрябва нещо от спалнята му.

След като си изкълчи глезена за втори път, на мама й е трудно да се качва горе, така че аз ходя до стаята й, когато се нуждае от нещо. Джони започна да се качва горе чак през този уикенд. Дотогава му носех каквото му трябва, както, разбира се, и на Мат.

- Смяташ ли, че си готов? - попита го мама.

- Разбира се - отвърна Мат. - Нямаше да го правя, ако не бях.

Двете с нея се спогледахме, но когато понечих да стана, за да отида с него, тя поклати леко глава.

Мат излезе от слънчевата стая, мина през кухнята и продължи по коридора към стълбището. Затаихме дъх, докато слушахме накуцващите му стъпки по стъпалата.

Тогава звукът спря.

- Върви - побутна ме мама.

Изтичах до там. Мат стоеше на четвъртото стъпало.

- Не мога да го направя - изпъшка. - По дяволите! Не мога да ги изкача.

- Тогава престани да се опитваш - казах му. - Слез и ще опиташ друг път.

- Ами ако няма „друг път“? - попита той. - Ако остана безполезен инвалид до края на живота си?

- Може и да се превърнеш в инвалид, но не и безполезен - уверих го. - Мат, хрумвало ли ти е, че причината да си толкова слаб, е, защото през онази нощ издърпа мама и Джони от слънчевата стая? Че може би си пожертвал здравето си, за да спасиш живота им, и това е нещо, заради което би трябвало да се гордееш? Те нямаше да са живи, ако не беше ти. Просто не осъзнаваш колко много от себе си ни даваш всеки ден. Мислиш ли, че ми харесваше да се грижа за вас? Мразех да съм ви медицинска сестра. Но си мислех как ти правиш всичко, без да се оплакваш. Правиш го, защото трябва да се направи, и се опитах да бъда като теб. Така че слез от тези стъпала и се върни в леглото. Дори и да останеш винаги такъв, какъвто си сега, пак ще бъдеш най-силната личност, която някога съм познавала.

- Само една силна личност може да признае друга за силна - рече той.

- Добре - кимнах. - Значи, сме двете най-велики личности на света. А сега ми кажи какво ти е нужно от горе и се върни в слънчевата стая, преди мама да изпадне в истерия.

Той ме послуша. Наблюдавах го, за да се уверя, че ще слезе без проблеми, сетне изтичах горе, за да взема това, което му трябваше.

Нямаше да оцелеем, ако Мат не стане по-силен. Но нямаше нужда той да го знае.

7 февруари

Рожденият ден на мама.

На Коледа, когато тя подели бонбоните си с нас, аз изядох два от четирите и си запазих останалите два.

Така че подаръците за рождения й ден бяха два бонбона от мен.

Джони й позволи да го бие на шах.

А Мат три пъти отиде до стълбището и се върна.

Тя заяви, че това е най-прекрасният рожден ден, който някога е имала.

9 февруари

Джони вече е достатъчно силен и постоянно настоява да му дам ските, за да покара и той, а на мен ми се изчерпаха извиненията.

Излизам всяка сутрин и карам около час. Така не мисля за храна и това е добре.

След обяд придружавам Джони и го наблюдавам, докато кара ски. Мама още не му позволява да излиза сам. Той не кара повече от петнайсет-двайсет минути, така че не е толкова нетърпимо.

Мат всяка сутрин отива три пъти до стъпалата и се връща, и още четири пъти, след като обядваме. Мисля, че следващата седмица ще се опита да ги изкачва, първо две, а след това постепенно ще ги увеличава, колкото и дълго време да отнеме.

Мама още не може да пере, но отново приготвя обяда. Не зная защо, но храната винаги е по-вкусна, когато тя я приготвя.