Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- От колко време сме болни? - попита.

- Не зная - отвърнах. - Загубих представа за времето. От няколко дни.

- И през цялото време ти си се грижила за нас? Сама?

- Мат ми помогна. - Исках да се отпусна до нея, да плача, а тя да ме прегръща и успокоява. Но разбира се, не можех да го направя. - Най-големият проблем беше печката, но вече е наред. Може би утре ще се върнем в слънчевата стая.

- Кога си яла за последен път? - поинтересува се мама.

- Не съм гладна - уверих я. - Добре съм.

- Трябва да се храниш - настоя тя. - Не бива да се разболяваш. Стопли си една зеленчукова консерва и я изяж цялата.

- Мамо...

- Това е заповед.

И аз го направих. След като свърших със зеленчуците, осъзнах, че умирам от глад. Върнах се в килера, отворих една консерва с моркови и ги изядох. Вероятно не бях яла няколко дни, така че ми се полагаше.

Тогава осъзнах, че мама вече е достатъчно добре, за да яде, затова стоплих една консерва със супа и й дадох. Мат се събуди, така че дадох и на него.

- Тревожа се за Джони - каза майка ми, когато приключи със супата. - Мислиш ли, че трябва да повикаме Питър, за да го прегледа?

- Вече бях в болницата. Отидох още първия ден, когато се разболяхте. Това е грип и можем единствено да чакаме сам да мине.

- Все пак ще съм по-спокойна, ако Питър го прегледа - настоя тя. — Зная, че ти правиш всичко, което можеш, но Питър е лекар.

- Днес вече е късно да ходя където и да било, мамо. Да видим как ще се чувства Джони утре, става ли? А сега заспивай!

Слава богу, заспа. След всичко случило се дори не бях мислила как ще й съобщя, че Питър е мъртъв.

16 януари

Джони ме събуди тази сутрин. Спях на прага - главата ми беше в слънчевата стая, а краката - в кухнята.

- Гладен съм - отрони той.

Беше слаб, но си беше Джони.

- Ще ти донеса малко супа.

Станах, отидох в килера, взех една консерва и я стоплих на печката.

Той можеше да седи на матрака и изяде по-голямата част. Мама и Мат също се събудиха. Стоплих още супа и за тях, а не след дълго всички се хранехме и дори разговаряхме.

- Не трябва ли да се връщаме в слънчевата стая? - попита ме мама.

- По-късно. Нека първо сменя чаршафите на матраците.

Качих се горе, за да взема чисти чаршафи. Искаш ми се да изтупам матраците, но нямах сили, затова си казах, че няма нужда.

След като застлах чисти чаршафи, помогнах ма всички да станат. Първо Мат, после мама и накрая Джони. Те се строполиха върху матраците си. Отиването от кухнята до слънчевата стая ги бе изтощило.

Ала след като подремнаха и се събудиха, вече изглеждаха различно. Стоплих зеленчукова супа и я изядоха.

Измих ги с мокра гъба, а след това цял следобед прах мръсните чаршафи и калъфките на възглавниците им. Тъй като къщата още бе топла, ги прострях в кухнята и в дневната. Когато прането поизсъхна, изключих отоплението. Навярно не биваше да го държа включено толкова дълго, но беше страхотно да переш в топла кухня. Слава богу, мама нито веднъж не ме попита за Питър.

17 януари

Всички са раздразнителни и капризни. „Дай ми това.“ „Донеси ми онова.“ „Горещо ми е.“ „Прекалено е светло.“ „Много е тъмно.“ „Защо направи това?“ „Защо не направи онова?“

Кълна се, че ги мразя до един.

19 януари

Вече всички са много по-добре. Тревожа се за Мат. Болестта не го повали толкова тежко като мама или Джони, но все още бе много слаб.

Боя се, че когато ми помогна да довлечем мама и брат ни в кухнята, е пресилил сърцето си.

Днес майка ми и Джони направиха няколко крачки.

21 януари

Храня всички по три пъти на ден. Навярно е истинско самоубийство, но е прекрасно да ги гледам как се хранят.

Мама заяви, че утре ще е достатъчно силна, за да сготви.

Джони поиска бейзболните си карти и цял следобед ги подрежда. Мат помоли да му донеса криминален роман и прекара деня в четене.

Тази вечер Мат ми каза да не се тревожа за огъня. Той щял да го поддържа през нощта, а аз трябвало да се наспя както трябва.

Надявам се да изпълни обещанието си.

23 януари

Сигурно съм спала два дни. Чувствам се замаяна и гладна.

Мама ми донесе чаша чай. Мат и Джони играят шах.

Дори Хортън спи на матрака ми.

Мисля, че всички сме наред.

26 януари

Днес се качих на покрива, за да изчистя снега. Беше в списъка с нещата, които трябва да свърша, още от онази ужасна нощ, но исках да съм сигурна, че някой ще бъде достатъчно силен, за да ме спаси, ако загазя.

Джони оздравяваше по-бързо от мама и Мат. Днес следобед реших, че трябва да опитам. Беше доста тежка работа, не мога да си представя колко по-трудно е било да се чисти след снежната буря, когато имаше много повече сняг.