Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Не - отсече Алекс. - Ще ѝ мине.

- Какво правим с литургията утре? - попита Бри.

- Утре е денят на Вси светии. Разбира се, че ще отидем.

А на следващия ден щеше да отиде с Джули на службата за възпоменание на починалите и да се помоли за папи и мами. И вече сам щеше да бърше прахта и пода.

сряда, 9 ноември

Когато Алекс и Джули се върнаха от училище, Бри ги чакаше.

- Днес е рожденият ден на папи - каза тя. - Мисля, че е редно да го отпразнуваме по някакъв начин.

Алекс и Джули си размениха погледи.

- Как например? - попита Алекс.

Бри се усмихна.

- Не знам - призна тя. - Просто с нещо. Може би да отидем в „Сейнт Маргарет“ и да запалим свещ за него.

- Ние вече го направихме на път за къщи - отвърна Джули.

- Помолихте ли се за безпроблемното му завръщане? Боя се, че ще се опита да стигне до Ню Йорк с лодка. Това би било доста опасно с приливите и цунамитата.

-Убеден съм, че папи не прави нищо опасно - увери и Алекс. - Не се безпокой за него днес, става ли? Той не би искал да прекараме рождения му ден в тревоги.

- Проверих запасите ни - каза Бри. - Оказва се, че имаме цял буркан сос от миди. И половин кутия спагети. От това би се получила великолепна вечеря.

- Пазех ги за Деня на благодарността - заяви Джули. Алекс я стрелна с поглед. - Права си, Бри. Нека ги сготвим днес. За папи.

- В „Сейнт Маргарет“ ще има вечеря за Деня на благодарността - отбеляза Алекс. - Преди малко окачиха съобщение. Ще идем там.

- Това би било великолепно! - зарадва се Бри. -Помните ли пуйките с пълнеж?

- Тиквен пай. Захаросани сладки картофи - каза замечтано Джули. - Ала най-вероятно ще получим ориз и боб.

- Няма значение - отвърна Бри. - Имаме за какво да сме благодарни. Имаме този разкошен апартамент, имаме храна, имаме църквата и най-вече имаме се един друг.

- Мда - въздъхна Джули. - Но все пак бих се зарадвала на тиквен пай.

- Помните ли как преди няколко години мами купи на папи много лотарийни билети? - попита Алекс, защото не искаше да мисли за пуйки и пълнежи, и тиквени пайове, и всички неща, за които не беше благодарен.

- Един от тях спечели - каза Бри. - Петдесет долара.

- Папи заведе всички на кино - добави Джули. -Дори Карлос дойде.

- Мислите ли, че все още правят филми? - попита Бри.

- Едва ли - отвърна Алекс. - Не биха могли с всичките наводнения по Западното крайбрежие.

Джули изглеждаше притеснена.

- Имам няколко билета от лотарията - промълви тя.

- Откъде ги взе? - попита Алекс.

- От магазинчето на чичо Джими - призна тя. Помниш ли как ме оставихте вътре сама? Пълних торбите с храна, но също така откъснах няколко билета ги прибрах в джоба си.

- Джули! - възкликна Бри. - Това е кражба.

- Изповядах се и се покаях - отвърна Джули. - А дори да искам, не мога да върна билетите на чичо Джими.

- Поглеждала ли си ги? - попита Алекс. - Дали никой от тях не е печеливш?

Джули поклати глава.

- Пазех ги за Коледа. Но може би е по-добре да ги използваме днес, тъй като е рожденият ден на папи, а той обожаваше лотарията.

- Хайде да го направим сега! - оживи се Бри. - Коледа е толкова далеч.

- Защо не? - сви рамене Алекс. - Джули, донеси билетите.

Джули изтича в спалнята и се върна с билетите.

- Колко са? - попита Алекс.

- Двайсет и седем - каза Джули.

Алекс се засмя.

- По девет за всеки - обяви той. - Добре, ето ти монетка, Джули, ето една и за Бри и една за мен. Хайде да проверим колко сме богати.

Бри изписка почти веднага.

- Пет долара! - изврещя тя.

Алекс триеше и триеше, но не намираше нищо.

Джули въздъхна и се прекръсти.

- Богати сме - каза тя. - Алекс, виж това.

Алекс взе билета от ръката ѝ. Не можеше да повярва на очите си и го подаде на Бри за потвърждение.

- Десет хиляди долара? - попита тя.

Алекс го грабна отново и го огледа по-внимателно.

- Десет хиляди долара.

- Това ще ни измъкне от тук, нали Алекс? - попита Джули. - С десет хиляди долара можем да си купим билети за някъде, нали?

Алекс отново се взря в билета. Не можеше да си спомни кога за последен път беше виждал някой да използва пари, но това не означаваше, че парите са излезли от употреба. Правителството още съществуваше и правителството дължеше на собственика на този лотариен билет десет хиляди долара. Въпросът беше за какво можеха да послужат десет хиляди долара.

- Може би трябва да кажем на Кевин - предложи Джули.

Алекс осъзна, че не иска да каже на Кевин, както не искаше да му каже, че разменя алкохол и цигари. Някои неща човек трябва да запази за себе си.