Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Харви може да ни помогне - каза той. - Но нека не храним големи надежди.

- Не може ли да използваме билета, за да вземем храна? - попита Бри. - Истинска храна. Много. Така няма да се налага да напускаме Ню Йорк.

- Искам да го използвам, за да се измъкнем от тук -заяви Джули. - Билетът е мой. Аз го взех от магазинчето и после беше в моята купчинка, затова аз решавам какво ще правим с него.

- Но какво ще си помислят мами и папи, ако не сме тук? - попита Бри. - Или Карлос? Как ще ни намерят, ако заминем?

- Минаха шест месеца! - изкрещя Джули. - Те са мъртви. И Карлос може да е мъртъв. Няма да вися тук и да умра, докато ги чакам да се върнат. Ти остани, ако искаш, но аз заминавам!

Бри се закашля.

- Къде е инхалаторът? - попита Алекс, докато се оглеждаше из хола за него.

- В спалнята - произнесе задъхано Бри.

Алекс се втурна в спалнята и грабна инхалатора от нощното шкафче на Бри.

- Трябва да е при теб непрекъснато! - изкрещя той и едва се въздържа да не запрати инхалатора по нея.

Бри вдиша дълбоко. Кашлицата ѝ стихна.

- Извинявай - прошепна тя. - Забравих.

- Не може да забравиш - продължи Алекс. - Едно забравяне и си мъртва. Ами ако беше получила пристъп и ние не бяхме вкъщи?

Бри се разплака.

- Честит рожден ден, папи - промърмори Джули.

- Край вече! - извика Алекс. - Джули, отивай стаята си веднага.

- Защо? - попита тя. - Не съм виновна, че Бри е луда.

- Веднага - нареди Алекс, опитвайки се да овладее гнева си. - Преди да те вдигна на ръце и да те отнеса там.

- Прекалено си слаб, че да успееш - заяви тя, но си взе печелившия билет и се прибра, тръшвайки вратата на спалнята зад себе си.

Бри продължаваше да плаче. Кърпичките им бяха свършили преди месеци, а тоалетната хартия беше прекалено ценна, за да я хабят. Алекс отиде в кухнята и взе една от трите последни салфетки, за да може Бри да си издуха носа с нея.

- Бри, трябва винаги да носиш инхалатора със себе си - каза той. - Не може просто да го оставиш някъде.

- Знам - отвърна Бри. - Съжалявам. Бях в спалнята и после чух, че се прибирате, и толкова се развълнувах, че го забравих. Винаги го нося със себе си. Наистина, Алекс.

- Добре - кимна той. - Съжалявам, че ти се разкрещях.

Бри вдигна глава към него и той съзря сълзите в очите ѝ.

- Не можем да заминем - настоя тя. - Домът ни е тук.

- Не знам - въздъхна той. - В даден момент може да се наложи.

- Но не сега. Не и преди мами и папи да се върнат.

- Ще го обсъдим по-късно. Сега трябва да поговоря с Джули. Би ли останала тук?

- Няма проблем - съгласи се Бри.

Алекс дори не почука. Джули седеше от своя край на леглото, загледана в юргана, който покриваше прозореца на спалнята.

-Ще използвам билета, за да се измъкна от тук -каза тя. - Не ми пука какво ще кажете ти и Бри. Билетът е мой и искам да се махна.

- Джули, не е толкова просто - отвърна Алекс.

- Напротив, просто е. Хората заминават постоянно. Всичките ми приятели заминаха. Повечето сестри заминаха. Само ние сме толкова глупави, че да стоим тук.

- Не сме глупави.

- Бри е - каза Джули.

- Я не говори така - озъби се Алекс. - Вярата ѝ е по-силна от твоята. Може би ти си глупавата.

Джули го погледна право в очите.

- Кажи ми, че мами и папи са живи - настоя тя. -Кажи ми, че наистина мислиш, че са живи.

- Няма значение какво мисля аз. Дори няма значение какво мисли Бри. Това, което има значение, е, че Бри не може да извърви пет крачки, без да получи астматичен пристъп, а ти си на тринайсет и не можеш да се грижиш сама за себе си.

- Ще мога, ако ми се наложи - заяви Джули.

Алекс поклати глава.

- Не, няма да можеш. Не мога да замина с теб и да изоставя Бри. Нито мога да остана с Бри и да те пусна да отпрашиш сама нанякъде.

Алекс съзнателно не спомена варианта, в който изоставя и двете си сестри и заминава сам.

- Но може би с билета ще намерим начин да се измъкнем - каза Джули. - Десет хиляди долара, Алекс. Това са много пари. С тях може да отидем на сигурно място, където Бри да оздравее.

Алекс знаеше, че Бри никога няма да оздравее. Но се трогна от това, че Джули още вярваше в чудеса.

- Ще говоря с Харви. Обещавам.

- Искам да дойда с теб. Билетът е мой.

- Добре - съгласи се Алекс. - Ще отидем при Харви утре, на път за училище. А сега се захващай с приготвянето на вечерята. Спагети със сос от миди. Истински пир в чест на папи.

- Добре - отвърна Джули и протегна ръка към Алекс. - Няма да ме изоставиш, нали? Обещаваш?

- Обещавам - увери я Алекс. - Те amo, hermanitа макар да ме побъркваш.