Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Алекс не беше ходил на училище с момичета от седми клас, когато се бе записал във „Винсент де Пол“. Липсата на момичета му помагаше да се съсредоточи върху това, което беше най-важно за него: оценките му, заниманията му, бъдещето му. Разбира се, щеше да му е приятно да си има приятелка, и знаеше, че много от съучениците му излизат с момичета от „Холи Ейнджълс“ или дори от обикновени гимназии. Но техният живот беше уреден. Те можеха да си позволяват забавления.

Спомни си, че миналата пролет Крие го беше попитал дали иска да отидат на двойна среща на бала на „Холи Ейнджълс“. Приятелката на Крие имаше съученичка, която тъкмо беше скъсала с гаджето си и спешно се нуждаеше от кавалер, с когото да го замести.

Всяка събота Алекс работеше в пицарията на Джоуи. Вместо да обясни това на Крие, той беше смотолевил, че баща му е в Пуерто Рико за погребение на роднина и не знаят кога ще се върне. Извинението беше смехотворно, но Крие го беше приел и бе изказал съболезнованията си.

Балът трябва да беше насрочен за съботата, в която папи не се върна. Най-вероятно да беше отменен. Копнежът и негодуванието, които бяха разяждали Алекс, се бяха оказали напълно ненужни.

петък, 28 октомври

Алекс вървеше към столовата, когато усети потупване по рамото. Обърна се и видя Тони.

- Реших, че това ще ти е от полза - каза Тони и му подаде малка хартиена торбичка.

- Какво е това? - попита Алекс.

- Патрони за инхалатора на Бри - обясни Тони. -Имах няколко резервни, затова реших да ти ги дам.

- Благодаря ти.

- Няма проблем - отвърна Тони.

Алекс предполагаше, че това е лъжа, но беше прекалено благодарен, за да задава допълнителни въпроси.

понеделник, 31 октомври

- Предаде ли на Тони благодарственото ми писмо? - попита Бри, след като Алекс и Джули се бяха върнали от училище.

- Абсолютно - излъга Алекс. Никой не беше виждал Тони. Алекс беше направил грубо преброяване по време на литургията - още дванайсет ученици на „Винсент де Пол“ липсваха. Може би някои щяха да се появят през идните дни, но той се съмняваше. Изчезналите изчезваха завинаги. Но реши да не казва на Бри, защото за нея изглеждаше важно да напише благодарствено писмо. Предпочиташе да я излъже, отколкото да я разстрои.

- Утре е денят на Вси светии- смени темата Алекс. - Помислих, че можем и тримата да отидем на литургията в „Сейнт Маргарет“.

- О, това би ми харесало - възкликна Бри. - Благодаря, Алекс.

- Може ли да пропусна? - попита Джули. - Може първо да ме заведеш на училище и после да отидете на литургията.

- Но това е свещено задължение - възпротиви се Бри. - С мами винаги ходехме на литургията по случай Вси светии.

- Знам - отвърна Джули. - Но искам да отида на литургия в сряда, когато е денят за възпоменание на покойниците. Искам да се помоля за мами и папи.

- Но те не са мъртви - изненада се Бри.

- Ти си луда - заяви Джули. - Нали, Алекс? Мами и папи са мъртви от първия ден. Всички го знаят. И ти го знаеш, Бри. Просто не искаш да го признаеш.

- Как можа да изречеш подобно нещо? - проплака Бри. - Говорих с папи. Не може да се измъкне от Пуерто Рико. А мами трябва да е жива, тъй като Алекс не е намерил тялото ѝ на „Янки Стейдиъм“. Не е ли така, Алекс?

- Това, че не искаш да признаеш, че са мъртви, не означава, че не са! - разяри се Джули. - Грях е да не се помолим за душите им, нали, Алекс?

- Грях е да се държиш така, сякаш родителите ти са умрели, докато те са живи - отвърна Бри. - Понякога си мисля, че предпочиташ да ги няма. Така имаш повече свобода. Трябваше да прекараш лятото там, където бях аз, и тогава щеше да оцениш дома и семейството.

- А ти трябва да прекарваш всеки ден така, както го живея аз! - Джули вече крещеше. - Вързана за една луда сестра, която непрекъснато се моли, вместо да си върши работата.

- Работя! - настоя Бри. - Върша си училищните задачи, докато вас ви няма.

- Да бе... Само аз готвя и чистя.

- Мислех, че обичаш да готвиш - намеси се Алекс. -Пък и колко му е? Цялата храна е от консерви.

- Готвенето нямаше да ми пречи, ако не се налагаше да мия чиниите - каза Джули. - Или да бърша прах, което ме карате да правя всеки ден, както и да бърша пода с парцал.

- Жилището трябва да е чисто заради астмата на Бри - обясни Алекс. - И не искам тя да мие чинии в студената кухня. Би било вредно за нея.

- И затова аз да правя всичко? Не е честно!

- О, я порасни - тросна се Алекс.

- Мразя ви! - изкрещя Джули, избяга в спалнята и трясна вратата след себе си.

- Аз мога да мия съдовете - проговори Бри. - Наистина мога.