Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

7 Майката на Христос (исп.). - Б. пр.

понеделник, 3 октомври

Когато Алекс се приближи към шкафчето си, завари там Джеймс и Тони. И двамата изглеждаха недоволни и Алекс моментално реши, че нещо лошо се е случило заради партито.

- Трябва да поговорим с теб - каза сериозно Джеймс, което не повиши настроението на Алекс.

Тони изглеждаше почти огорчен.

- Знаем, че в момента положението е тежко за теб и семейството ти и не искаме да влошаваме ситуацията - започна той. - Но целия уикенд мислех за това, а Джеймс говори с баща си и вчера всички имахме съвещание в черквата. Налага се да ти кажем нещо.

Съзнанието на Алекс запрепуска през всички катастрофални варианти. Нито един не звучеше реалистично, освен може би възможността да го изключат от училище. Но не можеше да си представи защо. Прочисти гърлото си и зачака.

- Става дума за Бриана - съобщи Тони. - Сестра ти.

- Знам коя е Бриана - отвърна Алекс.

- Тони - прекъсна ги Джеймс. - Ето какво, Алекс. Бри има астма, като Тони, и не е добре за здравето ѝ да живее в приземен апартамент. Не казваме, че не го поддържаш чист - убедени сме, че го правиш. Нo в тези места просто се събира мухъл, а сега, е всички тези наводнения, проблемът е дори по-сериозен.

Алекс изгледа добронамерените си приятели. Тони, с неговата астма, най-вероятно не беше стъпвал в приземие преди миналата седмица. А Джеймс, като син на кардиолог, водеше изключително здравословен начин на живот.

- Мама казва, че все още има някои отворени убежища - каза Тони. - Те са под контрола на общината и са сравнително безопасни.

- Няма да се местим в убежище - заяви Алекс. - Но ще видя какво мога да направя, за да реша проблема.

- Извинявай, че се намесваме - сведе глава Джеймс. -Ако ставаше дума само за теб и Джули, не бихме казали нищо. Но знаем, че правиш всичко, което можеш, за доброто на семейството си, а Бри действително трябва да се изнесе от приземието.

Алекс кимна. Астмата беше нещо напълно ново за него, но не и за Тони и бащата на Джеймс. Щом те казваха, че Бри трябва да напусне техния апартамент, щеше да е грешно да не ги послуша само заради своята гордост.

вторник, 4 октомври

- Джули и аз ще пропуснем училище утре - обяви Алекс, докато вечеряха макарони със сос маринара.

- Така ли? - изненада се Джули. - А къде ще обядваме?

-Аз мога да не обядвам утре - включи се Бри. -Ще си разделите моята порция.

-Ще обядваш - заяви Алекс. И без това се притесняваше, че Бри не се храни, когато не е до нея да я следи. - Джули и аз ще се справим някак.

- Та защо няма да ходим на училище? - попита Джули.

- Изнасяме се.

-Не можем! - възкликна Бри. - Ако се изнесем, мами, папи и Карлос няма да могат да ни намерят.

- Ще им оставим бележка - каза Алекс. - На масата, където непременно ще я видят. Няма да се местим много далеч. Просто отиваме горе, в апартамент 12 Б.

- Какво не е наред с нашето жилище? - попита Джули. - Всичките ни неща са тук.

- Знам - кимна Алекс. Беше прекарал цялата нощ в разработване на план как да преместят всичко, което бяха взели от другите апартаменти, в 12 Б. А трябваше да се погрижат и за дрехите и храната си. - Затова ще се преместим утре. В сряда обикновено има ток, така че ще можем да използваме асансьора. Първо ще качим Бри, а после ти и аз ще опаковаме нещата и ще ги пренесем горе. Двамата ще ги разтоварим. Бри ще държи вратите отворени.

- И аз мога да помогна с разтоварването - настоя Бри.

- Не - заяви категорично Алекс. - Ти няма да вдигаш тежко. Джули и аз ще се справим.

- Как си взел толкова важно решение, без да се посъветваш с нас? - попита Джули. - И защо 12 Б? 14 Ж е с две спални.

- Хората от 12 Б ни позволиха да използваме техния апартамент - обясни Алекс. - Ще се чувствам по-спокойно, ако останем там. Вие с Бри ще вземете спалнята, а аз ще спя в хола. Сигурно имат разтегателен диван, а ако нямат, ще вземем матрак от някой от другите апартаменти и ще спя на него. Ще се справим.

- Щом смяташ, че така е най-добре - въздъхна Бри. -Просто ми се ще да можех да помогна с още нещо.

- Можеш да помогнеш с разопаковането - каза Алекс. - Ще прибереш храната в шкафовете и така нататък. Не се тревожи, Бри. Няма да останеш без работа.

- Да не смяташ, че приземията ще бъдат наводнени? - поинтересува се Джули. - Затова ли трябва да cе преместим горе?

Алекс кимна.

- Ще се случи скоро - потвърди той. - И затова по- добре да изнесем нещата от тук, докато можем. Пък и не знаем колко още ще има ток, а не искам да мъкне целия багаж нагоре по стълбите. Така че утре е ден за преместване.