Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Мисля, че само светец би могъл да обича Бог в подобни обстоятелства - отговори отец Малруни. -А през всичките ми години като преподавател никога не съм попадал на седемнайсетгодишен светец. Твоят грях е гордостта, господин Моралес. Страданията ти не са по-страшни от тези на всички останали, вината ти несъмнено не е по-голяма. Ти си млад човек, който си е поставил много високи цели и през целия си живот се е трудил за постигането им. Оценявам това. Иска ми се да имах повече ученици като теб. Ала сега единствената ти цел трябва да бъде да оцелееш и да запазиш сестрите си живи. Иисус разбира болката. Сърцето му е изпълнено с любов към теб. И се надява собственото ти страдание да ти помогне да разбереш по-добре Неговото. Ако Бог искаше свят, изпълнен със светци, никога не би създал юношеството. Това е. Прекалено мек ли бях?

Алекс избърса сълзите си.

- Не знам - каза той и се опита да се усмихне. - Как да се покая?

- Отиди в параклиса и се помоли за смирение - посъветва го отец Малруни. - Помоли се да приемеш факта, че си само на седемнайсет и не можеш да разбереш всичко, което се случва. Изкажи на Иисус своята благодарност за това, че ти и сестрите ти все още сте живи. Но трябва да вярваш в думите, които изричаш пред Бог. Той ще разбере, ако не е така. Той би простил гнева, но не и лицемерието.

- Да, отче.

- И направи нещо, с което да зарадваш сестрите си. Тяхната радост би била както дар за Бога, така и Неговият дар за теб.

Алекс кимна. Тържествено се покая и смълчан, изслуша как отец Малруни му дава прошка за греховете.

Когато влезе в параклиса, вътре имаше две момчета, които се молеха мълчаливо. Алекс сведе глава пред кръста, после коленичи до една от пейките. „Прости ми за гордостта, Господи - замоли се той. - Прости ми това, че реших, че мога да се справя без Твоята подкрепа и без Твоята любов.“

вторник, 20 септември

- Джули, става ли да идеш в стаята на мами и да направиш отново списък на всичко, което има там? -попита Алекс след училище. - Одеяла, палта, батерии. Направи един списък за одеялата, един за дрехите и един за всичко останало. Не пропускай нищо.

- Защо не го направи Бри, докато сме на училище? - измрънка Джули.

- Защото помолих теб - отговори Алекс. - Хайде, моля те.

Джули се намръщи, но взе химикалка и тетрадка и отиде в спалнята на мами. Алекс даде на Бри знак да го последва в кухнята.

- Рожденият ден на Джули наближава - прошепна той. - Хайде да ѝ направим парти изненада.

- Нима можем? - озадачи се Бри. - Истинско парти? Редно ли е?

Алекс се усмихна.

- Можем. Редно е - заяви той. - Но няма да се справя сам. Знам, че ти не можа да получиш парти за рождения си ден, но се надявам, че няма да имаш против да спретнем изненада за Джули.

- С най-голяма удоволствие! - възкликна Бри. - О, Алекс! Истинско парти. Може ли да поканим момчета?

- Джули би ли се зарадвала? - попита той.

Бри завъртя очи.

- Тогава ще намеря момчета- обеща Алекс.-Просто ми кажи какво смяташ за уместно и аз ще се постарая да го набавя.

петък, 30 септември

- Хайде - каза Алекс на Джули. - Да тръгваме.

- Но днес имам рожден ден - проплака тя. - Не ми се ходи на църква на рождения ми ден.

- Джули - поде Алекс със сериозен тон, - знаеш, че мами отиваше в „Сейнт Маргарет“ на всеки наш рожден ден, за да благодари на Иисус и Богородица. Трябва да запалим свещ за нея, папи и Карлос. Спри да се мотаеш.

- Бри ще дойде ли? - попита Джули.

Бриана поклати глава.

- Ще остана тук и ще ти приготвя специална празнична вечеря - отвърна тя. - Не всеки ден човек навлиза в юношеството.

- Ще се върнем след около час - каза Алекс. - Хайде, Джули. Шал и ръкавици.

Джули въздъхна.

- Никога преди не съм носила шал и ръкавици на рождения си ден.

Но все пак ги сложи и последва Алекс на улицата.

Двамата изминаха мълчаливо няколкото пресечки до черквата - Джули беше напълно нацупена, а Алекс мислеше за друго. Влязоха в храма, свалиха ръкавиците си, топнаха пръсти в свещената вода, прекръстиха се, поклониха се пред разпятието, после намериха пейка и коленичиха за молитва.

Алекс погледна скришом Джули, вече на тринайсет. Все още бе дете, но в много отношения беше по-зряла от Бриана. Алекс се съмняваше, че Джули ще успее да запази вярата си, както го беше направила Бри. Джули винаги е била по-сърдита, по-несдържана и последните няколко месеца не бяха променили това. Алекс знаеше, че не е справедливо нито да сравнява сестрите си, нито пък да очаква, че всичките ужаси ще направят Джули по-нежна и деликатна личност. Особено след като тя никога не е била нежна и деликатна.