Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Леля и чичо се преместиха в Тълса - каза Алекс.

- Отлично! - възкликна отец Малруни. - Сестра Рита, на вас несъмнено биха ви позволили да вземете млада послушница?

- Много млада послушница- засмя се сестра Рита. - Съмнявам се Джули някога да даде обет. Но все още пазя дрехите и документите на сестра Джоан. Стига да съм край Джули, едва ли някой ще се усъмни в нея.

- Склонни сте да сторите това? - попита Алекс. -Да нарушите правилата?

- Понякога правилата не действат - отговори отец Малруни. - Ти и сестра ти трябва да дойдете тук рано сутринта. Разполагате ли с храна вкъщи?

- Останала е малко - каза Алекс.

- Отлично! Ако има нужда, ще подкупим шофьора с една-две консерви. Но запазете нещо и за вас, тъй като пътуването е дълго, а не е подсигурена храна. Вземете само най-важното. Позволяват само по един сак на пътник, а ние ще дадем и на двама ви по един, за да не изглеждате като ученици.

- Джули може да седи до мен по време на пътуването - каза сестра Рита. - Ще бъдем в един и същи автобус, но по-добре да не седите един до друг, за да не събудите подозрения.

Алекс кимна.

- Не мога да ви благодаря достатъчно.

- Бъдещето ви е нашата отплата - отговори отец Малруни. - Сега иди вкъщи и сподели плана със сестра си. Бъдете тук рано сутринта. Присъствието на сутрешната литургия, разбира се, е задължително.

четвъртък, 29 декември

- Разбързай се малко - каза Алекс на Джули. - Нямаме цял ден.

- Бързам - озъби се Джули. - Сигурен ли си, че прибра всичко?

Алекс прерови найлоновата торба още веднъж. Два броя бельо, старателно изпрани предния ден и все още влажни. Всички консерви, отварачка за консерви, две вилици. Всички данни, които беше успял да намери за полка на Карлос. Семейния портрет, който им беше направил чичо Джими, документите от господин Флин, актовете за раждане, както и кръщелните свидетелства, които щеше да скрие из джобовете си, след като си сложеха други дрехи във „Винсент де Пол“. Носеше бележката на Бри в джоба на ризата си.

- О! - сепна се той. - Къде е медалът ми „Сейнт Кристофър“.

Мами му го беше дала преди първия му училищен летен лагер. Алекс заснова из хола в търсене на медала.

- Ето го - каза Джули и се появи от спалнята. - Бри ти го слагаше, когато беше болен, но той непрекъснато падаше, затова го взех и го прибрах. Заповядай.

- Благодаря - отвърна Алекс. - Ти взе ли всичко?

Джули кимна.

- Ще взема и червилото, което ми подари Кевин. Не ме интересува дали послушничките носят червило. Искам го.

Алекс реши, че Кевин би одобрил.

- Взе ли нещо на Бри? - попита той. - Нещо за спомен?

- Аз пазя Бри в сърцето си. Не ми трябва нищо друго. - Тя замълча за момент. - Освен теб. Ти ми трябваш.

Алекс кимна.

- И ти ми трябваш - каза той. - Хайде. Време е да тръгваме.

11 Господ да е с вас (лат.). - Б. пр.