Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Алекс се зачуди дали да не каже на Джули да не му говори с такъв тон, но реши, че не си струва.

- Къде е Бри? - попита вместо това той. - И тя ли спи?

- По-добре заспивай отново - отвърна Джули. -Все още е рано.

Идеята беше добра. Щеше отново да се унесе и да остави аспирина да си свърши работата. Когато се събудеше, несъмнено щеше да се чувства много по-добре.

Събуди се с усмивка на лицето. Беше сънувал нещо много приятно, макар да не си спомняше подробностите. Май беше живял в уютно градче, подобно на тези, които беше посещавал по време на летните лагери. Хората се разхождаха усмихнати. Помнеше усмивките.

- Вече е ден, нали? - промълви на Джули.

Тя седеше на фотьойла с лице към него, но изглежда, наблюдаваше външната врата. Алекс се обърна да види има ли нещо интересно там, но всичко изглеждаше както обикновено.

- Да - каза Джули. - Ден е.

- Помня, че пих вода. Кога беше това?

- Преди около три часа. Искаш ли още аспирин?

Алекс поклати глава и леко се замая от движението.

- Още не. Надявам се ти и Бри да не се заразите. Много аспирин ли остана?

- Достатъчно - отвърна Джули. - И няма да се заразим. Вече щяхме да сме се разболели, ако имаше такъв шанс.

- Защо си зяпнала вратата? - попита Алекс. - Очакваш ли някого?

- Не, разбира се. Просто ми писна да гледам към теб.

- Не те виня - въздъхна Алекс. - Бри спи ли?

Джули извърна поглед от вратата.

- Бри не е тук.

- Какво искаш да кажеш? - попита Алекс. - Къде е?

- Не знам.

Алекс се опита да измъкне ръцете си от влажния и вмирисан спален чувал.

- Къде мислиш, че е? - попита той.

- Не знам. Виж, убедена съм, че е добре. Защо не поспиш още малко. Може би ще се върне, преди да се събудиш.

- Не ми се спи. Къде, по дяволите, е Бри?

- Казах ти, че не знам - отговори Джули. - Вчера, докато имаше ток, тя реши да отиде на църква. Ти имаше рожден ден и тя реши да запали свещ и да благодари на Светата Дева, че е спасила живота ти. Казах ѝ да не го прави. Наистина, Алекс. Казах ѝ, че Светата Дева оценява благодарността ѝ и няма нужда да ходи до черквата. Но Бри каза, че е същинско чудо, че си оздравял, и освен това ти имаше рожден ден, а мами винаги пали свещи на рождените ни дни.

- Глупачка! Защо не я спря?

- Не можех! - проплака Джули. - Бри е като папи. Като ѝ хрумне нещо, не можеш да я разубедиш. Казах ѝ да остане тук, уверих я, че ще отида вместо нея, но тя отвърна, че искала да се изповяда, за да получи причастие на Коледа. Изглеждаше толкова по-добре. Нямаш представа колко направи, докато ти лежеше болен. Помислих, че Светата Дева е сътворила второ чудо и е излекувала Бри. И токът дойде. Трябваше само да отиде до черквата и после да се качи обратно с асансьора.

- Защо не отиде с нея? - настоя Алекс. - Можеше да я наглеждаш.

- Наглеждах теб.

Алекс зашава, опитвайки се да намери ципа на спалния чувал.

- Откога я няма? - попита той. - Колко е часът?

- Наближава един. Няма я от близо двайсет и четири часа.

- Господи. Може да е навсякъде! Опита ли да я потърсиш?

- Не можех да те оставя сам - каза Джули.

- Е, сега можеш. Вземи свещта и провери стълбището. Може би Бри се е прибрала снощи, след като токът отново е спрял, и е прекарала нощта на стълбите.

- Ще се оправиш ли сам? - попита Джули.

- Добре съм - озъби се той. - Намери Бри.

Джули кимна. Взе свещта и излезе от жилището.

Алекс успя да се измъкне от спалния чувал. Съблече се и си сложи чисти дрехи. Още смърдеше, но това нямаше значение.

Отиде в кухнята и си изми лицето със студена вода. Цялото му тяло трепереше, докато отваряше шишенцето с аспирин и поглъщаше още две хапчета. Изобщо не беше сигурен, че би могъл да се върне в хола, но знаеше, че трябва да го направи. Всяка стъпка беше като изкачване на Еверест и когато най-сетне достигна до дивана, сърцето му туптеше като лудо.

Спомни си, че не е ял от дни. Проблемът беше, че нямаше сили да се върне обратно до кухнята и да намери нещо за хапване. Не знаеше дали би могъл някога въобще да се изправи.

Нещо го накара да се свлече на четири крака и да запълзи към спалнята на момичетата. Не мислеше, че Бри и Джули биха му устроили подобна шега, но все пак трябваше да провери дали Бри наистина я няма.

Спалнята беше празна.

- Бри? - извика той.

Може би тя се криеше в гардероба. Но отговор не последва.

Алекс се опита да допълзи обратно до хола, но помещението беше на километри. Спомни си нечии усмихнати лица, преди да припадне на пода на спалнята.

събота, 24 декември

- Алекс! Не запушвай банята!