Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Колко е часът? - попита Алекс. - Кой ден е?

Джули се засмя.

- Наближава три - отговори тя. - И е рожденият ти ден.

Неговият рожден ден. Това беше важно поради някаква причина, но Алекс не можеше да се съсредоточи достатъчно, за да си спомни каква.

- От колко време спя? - попита той.

- Разболя се преди няколко дни - отвърна Джули. -В събота вечерта. Днес е четвъртък, тоест спиш цяла седмица. Първоначално бълнуваше, но от вчера май си добре.

- Грипът - промълви Алекс. - Явно ме е хванал.

- Все още те държи. Но вече не мисля, че ще умреш.

- Много ли бях болен?

Джули кимна.

- Особено в неделя и понеделник. Беше си направо луд в понеделник. После заспа и не можехме да те събудим, и се ужасихме. Но ти сам се събуди и оттогава идваш в съзнание от време на време.

- Ядох ли супа? - попита Алекс. - Май си спомням някаква супа.

- Намерихме шишенце аспирин и разтворихме хапчетата в супата. Ястието хич не ти хареса, но всеки път успявахме да те накараме да хапнеш малко. Как се чувстваш?

- Ужасно - призна Алекс. - Все едно ме е прегазил тир. И съм мокър. Защо съм мокър?

- Ами доста се потеше. И се подмокри. Беше в спалния чувал и преценихме, че е по-добре да останеш вътре, тъй като непрекъснато се опитваше да ставаш. Когато си по-силен, можеш да излезеш и тогава ще те подсушим.

Поради някаква причина при споменаването на спалния чувал Алекс си спомни за Кевин.

- Кевин? - попита той.

- Мъртъв е - отговори Джули. - Така ми каза в петък.

Да, така беше. И Харви беше мъртъв.

- Скоро ще съм по-добре - заяви Алекс. - Обещавам. Скоро ще съм достатъчно силен, за да се грижа отново за вас.

И с тези думи той пак заспа.

Когато отново се събуди, беше тъмно и единствената светлина идваше от запалена свещ.

- Какво става? - попита той.

- Нищо - каза Джули. - Заспивай.

Но Алекс се чувстваше по-бодър, отколкото беше дни наред.

- Колко е часът? - попита той.

- Не знам. Не е толкова късно. Просто тук е мрачно, това е.

-Гладен съм.

- Не си ял много през последните дни - отвърна Джули. - Още имаме храна, ако искаш. Да ти сложа ли малко спанак?

Алекс го обмисли и поклати глава.

- Искам нещо сладичко - каза той. - Останало ли ни е нещо сладко?

- Не мисля - отвърна Джули.

Алекс се опита да се съсредоточи. Цялото тяло го болеше, мъчителното пулсиране в главата му беше почти непоносимо.

- Може ли да изгасиш свещта? - попита той. -Дразни ми очите.

- Не мисля, че трябва - отговори Джули. - Това е единствената ни светлина. Но мога да я преместя по-далеч. - Изправи се и отнесе свещта на масата зад дивана, така че Алекс остана с гръб към нея. - Така по-добре ли е?

- Да, така ми се струва. Знам, че ще прозвучи налудничаво, но случайно да е засилвало слънцето, докато бях болен?

- Така ти се стори - каза Джули. - Това беше вчера. Дойде токът. Днес също беше дошъл, но ти го проспа.

- Ток - промълви Алекс. - Това е добър знак.

- Предполагам. С микровълновата определено ни беше по-лесно.

- Мами и папи не са се връщали, нали? - попита Алекс.

Чувстваше се така, сякаш наскоро беше прекарал доста време с тях.

- Не - отвърна Джули. - Само ние сме. Както винаги.

- Къде е Бри? Добре ли е?

- Бри беше великолепна. Двете се редувахме да те гледаме. Беше наистина изключително. Все едно напълно беше забравила, че има астма. Каза, че просто трябва да вярваме, че Светата Майка ще се погрижи за теб. И тя наистина го стори.

- А днес е рожденият ми ден? - попита Алекс. -Вече съм на осемнайсет?

- Да. Честит рожден ден. Извинявай, че няма парти.

Алекс затвори очи и се опита да си спомни защо рожденият му ден беше важен. Но преди да открие отговора, потъна отново в сън.

петък, 23 декември

Гърлото му беше пресъхнало. Огледа се за чашата вода, която винаги държеше на ръба на масата, но не успя да я открие.

- Джули! Джули, жаден съм.

- Ей сега ще ти донеса вода - каза тя. - И малко аспирин.

Алекс зачака да му донесе водата. Когато тя го направи, той отпи, после глътна два аспирина и изпи останалата вода. Помисли си, че на света нямаше достатъчно вода. Или може би водата ставаше прекалено много. Все едно, още беше жаден.

- Може ли още? - попита той. - Моля те.

- Предполагам. - Джули отиде в кухнята и се върна с пълна чаша. - Пий бавно. Гладен ли си?

- Не знам. Струва ми се, че ще бъда. Чувствам се по-добре от вчера, но цялото тяло продължава да ме боли.

- Аспиринът би трябвало да те облекчи.

- Колко е часът? - попита Алекс.

- Престани да ми задаваш този въпрос - озъби се Джули. - Има ли значение?