Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Алекс се събуди рязко. Но гласът не беше на Бри. За секунда не можеше да си спомени къде се намира. После видя как Джули се настанява на фотьойла в хола и осъзна всичко. Апартамент 12 Б. Мами и папи бяха изчезнали от седем месеца, Бри - от два дни.

Вгледа се в малката си сестричка и се опита да пренасочи вината, така че да я стовари единствено върху нея, но не можеше. Беше прекарал седем месеца, без да успее да убеди Бри да се раздели с илюзията, че мами и папи ще се върнат всеки момент. Как би очаквал Джули да забрани на Бри да отиде на черква?

Джули го беше намерила на пода на спалнята. Някак беше успяла да натика в тялото му храна и с нейна помощ Алекс се беше добрал до дивана. Той искаше да излезе и да потърси Бри, но не можеше да извърви десет крачки, без да припадне. А последното, от което Джули имаше нужда, беше да завари брат си в безсъзнание на площадката на четвърти етаж, неспособен да изкачи стълбите.

И все пак днес се чувстваше по-добре, по-добре, отколкото се беше чувствал от дни. Надигна се внимателно и с радост откри, че главата му не се замайва. Кухнята изглеждаше на милиони километри, но той успя да я достигне без произшествия. Пи малко вода, глътна два аспирина без особена причина и отвори една от консервите с червен боб. Ако съдеше по количеството останала храна, през последните няколко дни Бри и Джули не бяха яли много повече от самия него.

Бри беше изчезнала от два дни и какво беше направил той, освен да спи? Беше ли се сетил поне да се помоли за нейното завръщане? Не можеше да си спомни.

- Небесни отче, пази я - прошепна той.

Не се сещаше за друга молитва, която Бог би приел от него.

Закрачи към дивана и се опита да помисли. Бри беше тръгнала към „Сейнт Маргарет“ преди два дни. Единственото, което знаеше, беше, че Джули не я бе открила на стълбището. Потърка челото си. Ако не беше на стълбището, където беше?

Може би в „Сейнт Маргарет“? Може би беше достигнала черквата и останала там до мръкване, та затова отец Франко я беше поканил да пренощува при тях? Тази идея допадаше на Алекс, макар момчето да не разбираше защо отец Франко не беше изпратил Бри вкъщи на следващия ден.

Само дето на следващия ден нямаше ток. Вероятно отец Франко ѝ беше казал да остане в храма, докато може да хване асансьора към 12 Б. Бри си беше жива и здрава, дори в по-добро положение от Алекс и Джули, защото черквата се отопляваше или поне се беше отоплявала, когато Алекс я беше посетил за последно, преди снежната буря. Ако отец Франко имаше храна, щеше да я сподели с Бри. А ако Бри си беше взела инхалатора, в „Сейнт Маргарет“ щеше да ѝ е толкова добре, колкото и вкъщи.

Щеше да е достатъчно лесно да разбере дали Бри е в „Сейнт Маргарет“. Трябваше просто да отиде там. Представи си реакцията на Джули, когато той и Бри се върнат заедно в 12 Б. Ето това би бил епичен коледен подарък.

Алекс реши да поупражни ходенето. Закрачи от дивана към стаята на момичетата, после обратно към кухнята. Изяде още две лъжици замръзнал червен боб, после се върна в спалнята. Не се замая. Несъмнено беше отпаднал, но това се очакваше. Нямаше нужда да бърза. Ако Бри се намираше в „Сейнт Маргарет“, значи, се грижеха за нея. Но тя щеше да се безпокои за него и Джули. По-добре беше да тръгва.

- Алекс?

- Заспивай, Джули. Добре съм. Просто отивам на разходка.

Джули се надигна мълниеносно.

- За какво говориш? Не можеш да отидеш на разходка.

- Просто до „Сейнт Маргарет“. Мисля, че Бри е там.

- Не е - каза Джули. - Вчера, след като проверих стълбището, отидох до черквата и разпитах за Бри. Отец Франко каза, че я е видял в четвъртък, но си е тръгнала. Той преценил, че всичко ще е наред, щом електрозахранването е възобновено.

Алекс се срина на дивана.

- Защо не ми каза? - запита той, сякаш съдбата на Бри би била различна, ако Джули беше проявила благоразумието да му каже по-рано.

- Защото, когато се върнах, беше проснат на пода -отговори тя.

- Сега не съм проснат. Бри сигурно скита из улиците. Трябва да я потърсим.

-Алекс...

- Какво?

Джули изглеждаше нещастна.

- Ако някой мъж я е причакал... - започна тя. - По-добно на онзи, който... Бри не би могла да се съпротивлява. Знам, че напоследък беше доста по-силна, защото виждах как ти помага, но дори аз не успях да се измъкна от онзи мъж. Бри почти не е яла от дни, а дишането ѝ е изключително затруднено. Не мисля, че скита из улиците.

- Няма как да знаем, преди да проверим. Ако не искаш да дойдеш, ще отида сам.

- Ще можеш ли да се качиш по стълбите? - попита Джули.