Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Джули се върна с юргана в ръце. Алекс го пое и обви с него Бри.

- Ще трябва да вземем асансьора - каза той. - Не сме достатъчно силни, за да я отнесем по стълбите.

- Знам. Вече се помолих токът да не загасне. Ще се справим.

- Тя би искала да бъде там - каза Алекс и натисна с треперещи пръсти бутона за приземния етаж. - Ще я поставим на нейното легло.

- Не, постави я на моето. По-високо е. По-близо до рая.

Алекс кимна. Спускаха се в мълчание, накрая достигнаха приземието и вратите се отвориха. Не беше сигурен, че ще има силата сам да изнесе Бри, но Джули се наведе да му помогне, без той да я е молил. Когато стигнаха до тяхната врата, Алекс каза на Джули да извади ключовете, докато той придържаше Бри. После заедно я вкараха в спалнята на момичетата и я вдигнаха на горното легло.

Алекс остави лицето ѝ непокрито, докато се молеха. Когато реши, че Джули ще успее да го понесе, целуна очите на Бри и я покри с юргана.

- Не - възкликна Джули. - Още не.

Алекс знаеше, че не трябва да пришпорва Джули.

- Ще отида в хола - каза той. - Ще те чакам там.

Джули кимна. Алекс остави сестрите си и отиде във всекидневната. Осъзна, че има нужда да остане сам. Имаше нужда да разбере защо Бри се беше върнала в приземния апартамент.

Всичко изглеждаше точно като преди няколко седмици, когато беше донесъл шейната тук. За нея ли се беше върнала Бри?

Провери стаята на мами и папи, но и там нямаше нищо необичайно.

Зачуди се дали Бри не е отишла в кухнята, за да намери храна. Може би си е помислила, че са забравили нещо. Вече беше огледал целия апартамент, затова отиде и там.

Шкафовете бяха празни, точно както бе очаквал. Алекс погледна към плота и видя бележката, която беше оставил.

Цялото му тяло потрепери, когато я взе в ръка. В горната част на листа пишеше, че ще се нанесат в 12 Б. Но останалата част беше покрита със ситния почерк на Бри.

Скъпи мами и папи,

Радвам се, че сте вкъщи. Всеки ден се молех за вас.

Алекс ме изпрати в манастир това лято и макар монахините да бяха мили, аз ден и нощ се молех да се върна у дома. Santa María, Madre de Dios, чу молитвите ми.

Преди две седмици Алекс каза, че трябва да напуснем Ню Йорк. Не му казвайте, но аз се молех още по-усърдно да не се налага да заминем, молех се Светата Дева да спре автобуса.

Убедена съм, че Бог ни позволи да останем в Ню Йорк, за да сме тук, когато се върнете. Това е Неговият коледен дар за нас.

Ще се гордеете с Алекс и Джули. Грижеха се прекрасно за мен. Алекс беше болен, но сега оздравява. Когато той и Джули ви видят, ще повярват отново в Божията милост и ще Го обикнат, както Го обичам аз.

Вашата любяща дъщеря,

Бриана.

ПП: Няма проблем, че живеем в 12 Б. Господин Дънлап ни позволи.

Алекс се взря с ужас в листа хартия. Бри беше умряла, защото беше отказала да приеме, че мами и папи са мъртви. Ако не беше написала бележката, можеше да се върне в сградата, да вземе асансьора до дванайсетия етаж и да е на сигурно място в апартамента, когато токът спре. Нейните самозаблуди бяха довели до смъртта ѝ.

Но нима той беше различен? Нима допреди този момент, допреди да види тялото на Бри и да прочете последните ѝ думи, той не се беше надявал, че мами и папи чудодейно ще се върнат? Нито веднъж не беше казвал на Бри, че родителите им са мъртви, защото дълбоко в себе си не беше приел истината. Заблудите на Бри бяха и негови. Тя просто бе повярвала по-силно в тях.

Но сега Бри я нямаше. Не, беше мъртва. Мъртва като Кевин. Мъртва като мами и папи. Но Джули бе още жива и трябваше да има начин да бъде спасена. Христос в своята божествена милост не би могъл да осъди Джули на смърт само защото нейният брат е инатлив и глупав.

Алекс сгъна бележката на Бри, неспособен да я остави. Прибираше я в джоба си, когато Джули излезе от спалнята.

- Оставих картичката при нея - каза тя.

- Коя картичка? - попита Алекс.

- Онази с картината Звездна нощ. Трябваше да я потърся, но я открих и я оставих до нея. Нали не мислиш, че е нередно. Бри я обожаваше.

- Мисля, че е добра идея. Постъпила си умно.

Джули го погледна.

- Безопасно ли е да вземем асансьора? - попита тя.

Алекс знаеше, че никъде по света не беше безопасно.

- Да, разбира се - каза той. - Но по-добре да тръгваме. Готова ли си?

Джули кимна.

- Ще ѝ бъде ли добре тук? - попита тя.

- Да. Мами и папи ще се грижат за нея.

сряда, 28 декември

Алекс спа на пресекулки и в моментите, когато се будеше, чуваше Джули да плаче в стаята, която беше делила с Бри. Радваше се, че тя все още може да плаче, и не полагаше усилия да я успокои.