Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Хайде - каза той на Джули. - Токът дойде.

-Е, и?

- Искам да хапнеш нещо. Кога яде за последен път?

- Не знам - отвърна тя. - Вчера, предполагам.

- Ще стопля малко вода в микровълновата, за да се измия. И после ще хапнем нещо топло, докато можем.

- А след това?

- След това ще излезем и ще потърсим отново Бри - каза Алекс.

- Как? Мислиш, че половин консерва боб ще те направи отново силен?

- Ще използваме шейната. Джули, не можем да прекратим търсенето. Може да се е върнала в черквата за Коледа. Може да се е прибрала в приземието.

Гласът в главата му, който Алекс все повече намразваше, прошепна, че мъжът, отвел Бри, най-вероятно вече бе захвърлил тялото ѝ някъде. Момчето знаеше, че и малката му сестра си мисли същото, но и тя не го изричаше.

- Може ли и аз да се измия? - попита Джули. -Преди да тръгнем?

- Добра идея. Но нека се раздвижим, докато все още има ток. Може да хванем асансьора до мазето, ча да вземем шейната.

- Какъв лукс - изпръхтя Джули, но стана от фотьойла и последва Алекс в кухнята.

След половин час двамата бяха възможно най-чисти, предвид обстоятелствата, и възможно най-сити. Все още имаха малко ориз и когато го претопляха с боб, ястието почти придобиваше вкуса на истинска храна. Алекс се изкушаваше да отвори консервата сардини, но реши да я запази за ден, в който не биха могли да ползват микровълновата. Трябваше да внимават изключително много с разпределянето на храната, тъй като не знаеха дали помощите ще бъдат възобновени, нито дали училището ще отвори отново. Все още имаше шанс Джули да се качи на автобуса на девети януари, ако и двамата оцелееха дотогава. Възможността той да умре пръв и Джули да се самоубие го изпълваше с ужас.

Дванайсет дни. След всичко, което бяха преживели, какво бяха още дванайсет дни.

Джули изплакна съдовете и си сложи отново ръкавиците.

- Готова съм - съобщи тя.

Алекс кимна. Чувстваше се по-добре и не мислеше, че шейната ще му е необходима. Но ако намереха Бри на улицата, можеха да я превозят до къщи с нея. Нямаше да я остави, както беше оставил Кевин. Мястото ѝ беше вкъщи.

Потеглиха смълчани от апартамента. Когато достигнаха асансьора, Алекс натисна бутона. Чу звука от бавното изкачване.

- Странно - отбеляза Джули. - Трябваше да е на нашия етаж. Ние сме единствените в сградата.

В миг Алекс осъзна случващото се.

- Не гледай! - извика той, но беше твърде късно.

Вратите се разтвориха, из въздуха плъзна познатата миризма на смърт и след миг Алекс и Джули съзряха тялото на сестра си, свито на топка на пода на асансьора.

- Бри? - възкликна Джули, с писклив детски глас. -Бри, събуди се. - Тя се приближи към тялото и го разтърси. - Събуди се! Събуди се!

- Джули, спри. Прекалено е късно.

- Не е възможно! - извика Джули. - Трябва да се опитаме! Бри! Стани, Бри. Моля те. Стани...

Алекс коленичи до Джули. Бри беше мъртва от дни. В едната си ръка държеше инхалатора, в другата - броеницата.

- Умряла е с достойнство - каза той. - Не можем да се надяваме на повече.

- Но защо? - попита Джули. - Защо въобще е слязла до мазето?

- Не знам - отвърна Алекс.

Наведе се и целуна бузата на Бри. Очите й бяха затворени. „Може би е умряла в съня си“, помисли си Алекс. Може би Бог е бил милостив към тази, която Го обичаше толкова много.

- Не разбирам - настояваше Джули, сякаш ако успееше да разбере, всичко щеше да се оправи. - В асансьора ли е умряла? Това ли е станало?

- Предполагам. Миналия четвъртък. - „На рождения ми ден - помисли си той. - Бри е умряла на рождения ми ден, след като е благодарила на Бог, че съм жив.“ - Слязла е за нещо в мазето, после е взела асансьора нагоре, но токът е спрял, докато е била вътре.

Джули се обърна и се взря, ужасена, в очите му.

- За колко време е станало? Знаела ли е, че ще умре? Чакала ли е да я спасим?

- Джули, няма значение - промълви Алекс, макар мислено да си задаваше същите въпроси. - Погледни я. Погледни колко е спокойна. Сега е в рая, с нашата dolce Virgen María', и бди над нас.

- Така е - каза Джули. - Знам, че е там. Но тя е и тук, Алекс, и ми липсва толкова много. Мисля, че ще умра.

Алекс преглътна с усилие.

- Върни се в 12 Б, Джули. Вземи одеяло. Не, вземи онзи юрган, който Бри харесваше. Донеси го тук. Ще я обвием в него и ще я занесем у дома.

Джули кимна. Наведе се, целуна ръката на Бри, после се изправи и излезе от асансьора.

Алекс погали косата на Бри и се помоли за сила. Каза си, че така е по-добре, че Бри поне не беше издъхнала в чужди ръце, че тялото ѝ не беше небрежно захвърлено, след като е било употребено. Луната я беше убила, не хората. Прекръсти се и благодари на Христос, че е пощадил Бри.