Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Когато приключи, отец Малруни прочисти гърлото си.

- Не знам какво да кажа - започна той.

- Може ли аз да кажа нещо? - намеси се сестра Рита. - Ако не възразявате, отче.

- Заповядай - кимна отец Малруни.

Сестра Рита се обърна към Алекс. Беше забравил колко доброта излъчваха очите ѝ.

- Знам, че се чувстваш отговорен за смъртта на Бриана. Смяташ, че е трябвало да приемеш факта, че родителите ви са мъртви, и да накараш Бри да стори същото. Ако го беше направил, тя нямаше да постъпи така безразсъдно и щеше все още да е жива. Права ли съм?

Алекс сподави хълцането си и кимна.

- Мисля, че точно тази вяра е поддържала Бри жива - продължи сестра Рита. - Ако не беше носила това убеждение, тогава всички жертви, които си правил за нея, цялата грижа и закрила, които си ѝ осигурявал, нямаше да бъдат достатъчни. Бри е имала нужда да вярва, че родителите ви ще се върнат. А ти си я обичал достатъчно силно, че да не искаш да потъпкваш нито нейните надежди, нито своите собствени. Ако Бри беше сметнала, че ти си се отказал, тя също щеше да го направи и това щеше да я унищожи.

- Щеше ли да има някакво значение? - попита Алекс. - Тя страда толкова много през последните няколко месеца.

- Тя те е спасила - отговори сестра Рита. - Джули не би могла да го направи самичка. Твоят живот е дарът на Бри за теб. - Взе дланта на Алекс и я стисна между своите. - Имала е късмет, че ти си бил неин брат. И го е знаела. Ти също трябва да го знаеш.

Алекс не можеше да спре да плаче. Чувстваше се като глупак, като бебе, но сълзите не спираха да се ронят.

- Достатъчно - каза най-сетне отец Малруни. -Предполагам, не си носиш чиста носна кърпа, господин Моралес?

Въпреки всичко Алекс се засмя.

- В момента и аз не разполагам с такава - призна отец Малруни. - Какво да се прави, използвай ръкавите си, но си подсуши някак носа. Предстоят ни важни решения.

Алекс изпълни нареждането му.

- Трябва да намеря безопасно място за Джули -каза той.

- Не само за Джули - поправи го отец Малруни. - И за самия теб, господин Моралес.

- Аз съм без значение. Важна е само Джули.

Отец Малруни поклати неодобрително глава.

- На колко си години, господин Моралес? - попита той.

- На осемнайсет.

- През четиресетте години, в които преподавам в академия „Сейнт Винсент де Пол“, нито веднъж не съм срещал осемнайсетгодишен светец - обяви отец Малруни. - И искрено се съмнявам настоящият случай да е различен. Сестра Рита, кога заминава вашият автобус? Утре следобед?

- В един - отговори сестра Рита. - Макар че едва ли ще тръгне навреме.

- Какъв автобус? - попита Алекс.

- Вярвам, че е последният - отбеляза отец Малруни. - Уцелихте момента безпогрешно, господин Моралес. За жалост, външният ви вид е разочароващ.

- Отец Малруни! - възмути се сестра Рита.

- Права сте - въздъхна Малруни. - Въпросът е под какъв предлог да вмъкнем младите Моралес в автобуса.

Алекс си пое дълбоко дъх.

- Какъв автобус? - попита той. - Нали е обявена карантина?

- Вирусът е навсякъде - отвърна отец Малруни. -Няма смисъл от спазването на карантина, ако целият свят е болен.

- Сигурна съм, че няма да имате проблеми - каза сестра Рита. - А Джули явно има силен имунитет, щом е била толкова време покрай теб, без да се разболее. Как да го организираме, отче?

- Да организирате кое? - настоя Алекс. - Няма да позволя Джули да отиде в евакуационен център. Не можете ли просто да я вземете тук?

- Кой ти говори за евакуационни центрове? - попита отец Малруни. - Мислиш ли, че утре в един на обед ще дойде автобус само за да закара сестра Рита в евакуационен център?

- Отец Малруни, моля ви - каза сестра Рита. -Алекс, Църквата евакуира почти всичките си служители. Неколцина, между които е отец Малруни, избират да останат тук, за да се погрижат за гражданите, които не могат да заминат. Но по негово настояване утре заминавам с автобус за „Сейнт Урсула Колидж“ в Джорджия. Църквата го използва като временно убежище за всички духовни лица, преди да ни разпрати из страната.

- Но аз и Джули не сме положили клетви - отвърна Алекс. - Как бихме могли да заминем?

- Това се опитваме да измислим - каза сестра Рита.

Нещо проблесна в очите на отец Малруни.

- Христос е милостив. Сигурен съм, че няма да възрази, ако просто представя господин Моралес за семинарист. Кой знае, един ден би могъл да стане такъв. Ще му дадем документите на господин Ким. Това ще му осигури транспорт до „Сейнт Урсула“, а след като пристигне там, ще му позволят да остане, докато намери по-подходящо място.