Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Ако бяха внимателни, храната щеше да им стигне до двайсет и шести. Щяха да запазят сардината за Коледа.

Алекс знаеше, че трябва да действа бързо. Не беше единственият човек в Горен Уест Сайд, търсещ храна. Взе една от блузите на Харви, напълни я с консервите, пакетите и свещите и завърза ръкавите. Разкопча палтото си, пъхна вързопа до гърдите си и отново го закопча. Дегизировката не беше съвършена, но трябваше да свърши работа, в случай че Алекс срещнеше друг човек по пътя между магазина и апартамента.

Върна се при витрината и стрелна с поглед Харви.

- Ще се помоля за теб, когато се прибера - обеща той, после отключи вратата, огледа пустеещата улица, взе най-острото парче стъкло за защита и закрачи към своето убежище.

9 Начало на традиционната католическа молитва „Аве Мария“. От испански - „Радвай се, Мария, изпълнена с благодат“. - Б. пр.

събота, 17 декември

- Алекс, какво правиш?

- Свалям си палтото - каза Алекс. - Тук е ужасно горещо. Мисля да отворя прозореца.

- Алекс, тук е кучи студ. Алекс? Алекс, отговори ми. Бри! Бри, ела бързо! Алекс припадна!

неделя, 18 декември

- Алекс, изпий това. Алекс, трябва да го изгълташ наведнъж.

- Мами?

Кога се беше върнала мами? Нали беше на работа, в болницата. Как така си е дошла? А той защо не беше на училище? Беше прекалено топло, че да вали сняг. Сигурно имаше четиресет градуса.

- Отново отмята одеялата. Джули, помогни ми.

- He! - възрази Алекс. - Не, мами. Горещо ми е.

- Алекс, всичко ще е наред - каза мами.

Ала не звучеше като мами, звучеше като Бри. Обаче Бри кашляше. Бри кашляше прекалено много. Папи никога не кашляше. Мъжете не кашлят. Алекс щеше да е мъж, точно като папи. Никога нямаше да кашля.

- Джули, помогни ми да го задържа, докато му давам супата.

Алекс се засмя. Как би могла Джули да го задържи? Папи можеше да го направи, но не и Джули. А къде беше папи? Беше заминал преди много време и вече трябваше да се е върнал. Апартамент 12 Б имаше проблем с тръбите. Папи трябваше да го оправи. Папи можеше да поправи всичко. Папи можеше да поправи луната.

- Мислиш ли, че е погълнал аспирина?

- Да, така ми се струва. Алекс, не мърдай. Ще ти помогнем. От това ще ти стане по-добре.

Никой не се опитваше да помогне на Карлос. Карлос винаги си беше добре. Никога не му се налагаше да върши каквото и да било. Същото важеше за Бри и Джули, тъй като те бяха момичета и никой не очакваше нищо от тях. Не, само Алекс трябваше непрекъснато да става все по-добър и по-добър. Но нищо не беше достатъчно. Заместник-председател. Помощник-редактор. Втори в класа. Никога не беше достатъчно. Как щеше да стане президент на Съединените щати, ако беше едва втори в класа?

Беше уморен постоянно да е втори. Беше му омръзнало от вечните опити и провали. Беше му много горещо. Сигурно беше умрял и беше отишъл в ада. Само в ада можеше да е толкова горещо.

понеделник, 19 декември

Мами избърса лицето му с мокър парцал.

- Не заспивай, Алекс - каза тя. - Остани буден.

Да заспи? Как би могъл да заспи? Трепереше от студ. Защо не работеше печката?

- Папи, студено ми е.

- Сложи му още едно одеяло - каза Бри. - Вземи едно от нашите.

Едно от техните какво? Кой го беше захвърлил в тази снежна пряспа? Сигурно Карлос. Карлос го мислеше за бебе. Щеше да му покаже. Щеше сам да се измъкне от купчината сняг.

- Джули, той се опитва да стане. Задръж го!

Джули не би могла да го задържи. Никой не би могъл да го задържи. Дори и Крие Флин не би могъл да го задържи. Той беше първият президент на САЩ от пуерторикански произход. Крие Флин не беше. Карлос не беше. Дори папи не беше първият президент на САЩ от пуерторикански произход. Защо някой би захвърлил първия президент на САЩ от пуерторикански произход в снежна пряспа? Защо нямаше отопление в Белия дом?

Кевин го уважаваше.

- Здравейте, господин президент - каза Кевин.

- Здравейте, господин вицепрезидент- отвърна Алекс.

Това не звучеше нормално. Не беше ли Алекс заместник-президент вместо Кевин? Какъв беше Кавин? Държавен секретар? Не можеше да си спомни.

- Раят не е толкова зле - сподели Кевин. - По-добре е, отколкото очаквах. Има доста еротични списания. Харви ми доставя най-новите броеве.

Харви беше отворил будка за вестници.

- Искаш ли едно еротично списание? - попита Харви с похотлива усмивка. В устата му нямаше зъби. -Два броя за консерва домати и една калпазанка.

Адът беше горещ, ала раят беше непоносимо вледеняващ. Алекс винаги си беше мислил, че температурата в рая ще е около двайсет градуса. Или малко по-топло, ако човек реши да поплува.