Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Все пак трябва да сготвим макароните.

- Оу... Как става това? - попита Алекс.

Джули поклати глава.

- Напълно си безполезен - заяви. - Дори Карлос знае как да кипне вода.

- Значи, кипваш вода и вариш в нея макароните? Не звучи особено трудно.

- He е - потвърди Джули. - Но печката не работи от седмици. Бри ползваше само микровълновата, когато имаше ток. А вече и ток няма, ако не си забелязал.

- Не е моя вината, че от бурята насам няма ток, нито че печката не работи, нито че не знам как да готвя. За колко ще ни стигне консервата боб?

- Зависи дали смятаме да я ядем или просто да я гледаме.

- Водата се вари в тенджера, нали?- попита Алекс. - На огън.

- Да - кимна Джули.

- Е, имаме тенджера. И все още имаме вода. Единственото, което ни трябва, е огън.

- Може да запалим огън в апартамента. Така ще сварим макароните, пък и ще стане по-топло.

- Огън - промълви Алекс. - Ще запалим огън.

- Вътре в жилището? Като лагерен огън?

Алекс поклати глава.

- Димът би бил вреден за Бри - каза той. - Ще накладем огън в един от другите апартаменти. В мивката. И ще сложим тенджерата върху него и водата ще заври и ще приготвим макарони с боб.

- И буболечки - добави Джули, но Алекс можеше да улови вълнението и облекчението в гласа ѝ. - Ала нямаме дърва. Какво бихме могли да изгорим?

- Списания - отвърна Алекс. - В апартамента има доста.

- По-добре да преварим много вода - каза Джули. -Почти ни свърши водата, която Бри преваряваше в микровълновата. Правеше го всеки следобед, за да имаме запаси в случай на нужда, но ние почти я изчерпахме.

- Вие с Бри наистина се грижите добре за мен, нали? - усмихна се Алекс.

- Преди снежната буря не беше толкова трудно -отговори Джули. - Бри претопляше вечерите в микровълновата, докато с теб бяхме на училище. Сега държим консервите в спалните чували.

Алекс си спомни как се бе почувствал обременен от сестрите си. Но неговото собствено оцеляване зависеше от тях толкова, колкото и тяхното от него.

- Само още две седмици - каза той. - И после ще заминем от града. В петък ще получим храна. Дотогава ще ядем макарони и боб.

- И буболечки. Е, какво пък. По-добре от нищо.

петък, 16 декември

Алекс би предпочел Джули да остане вкъщи в петък, но се нуждаеха от две торби с храна. Бяха изяли макароните и боба на обяд предния ден и с ограниченото количество храна, което съдържаше всеки пакет, нямаше начин да оцелеят само с един.

В нито един от апартаментите не беше останало нищо, подходящо за размяна. Алекс първо ги претърси внимателно, а след това започна да рови из тях като обезумял. През цялата сряда и четвъртък тършува из тях със свещ в ръка, тъй като батериите за фенерчето се бяха изтощили. Все още им оставаха две свещи и половин кутия кибритени клечки.

През повечето време спяха. Алекс не беше сигурен дали това е добре, или зле за тях, но нямаха какво друго да правят и той прецени, че така най-вероятно горяха по-малко калории. Погрижи се Джули да рецитира молитви в моментите, в които беше будна. Бри се молеше без външен натиск.

Бяха изтъргували всичко след месеци пазарлъци за консерви боб и торби ориз. Единствените неща, които Алекс би могъл да занесе на Харви, бяха палтото на гърба му и шишенцето аспирин, което беше запазил.

Ала това не беше вярно и той го знаеше. Макар да беше разменил почти всичко, което беше открил в домашните аптечки, все пак беше запазил няколко опаковки с хапчета за сън, с които би могъл да приспи Бри и Джули и да ги удуши в съня им. Така тяхната смърт би била милосърдна, другото нямаше значение.

Каза си, че не трябва да се побърква, че Джули би намерила начин да приготвя храна в продължение на десет дни с продуктите от две торби, че може би карантината ще бъде отменена и училището ще отвори отново врати. Ако успееха да оцелеят до двайсет и шести декември, имаха шанс.

Джули се стопяваше пред очите му. Алекс знаеше, че тя се храни все по-оскъдно, за да може Бри да хапне мъничко повече. Беззвучно я помоли за прошка за това, че някога въобще беше недоволствал от нея.

Когато се приближиха до училището, на опашката нямаше никого. И двамата съзнаваха какво означаваше това, но все пак се приближиха към вратата.

ДОСТАВКИТЕ НА ХРАНА СЕ ПРЕУСТАНОВЯВАТ ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

Алекс се взря в надписа. Какво означаваше „за неопределено време“? Да не би да имаха предвид до края на карантината? Или градът беше безвъзвратно изоставен? И ако беше така, дали извозването на важните граждани беше преустановено? Прииска му се Джули да заплаче. Можи би ако трябваше да успокои нея, той самият нямаше да се чувства така безпомощен, така ужасен.