Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Алекс поклати глава.

- И от Карлос нямаме вести.

Джули прескочи обратно в хола.

- Заради студа е, нали? - попита тя. - И вашите посеви са замръзнали.

Бри кимна.

- И затова ви разпратиха по домовете? - попита Алекс. - Не искат вече да ви хранят и затова ви зарязват?

- Не, Алекс, въобще не беше така - отвърна Бри. -Сестрите ядяха по-малко, за да има достатъчно за нас. Бяха чудесни. - Бри отново започна да кашля. - Чантата ми - изпъшка тя.

Алекс вдигна чантата и я подаде на Бри. Тя я разтвори и измъкна нещо. Алекс разпозна предмета - инхалатор. Някои от съучениците му бяха имали астм Но Бри не беше астматичка.

Бри вдиша дълбоко и кашлицата затихна.

- Някои от нас се разболяха - каза тя. - Аз и две други момичета. Сестра Ан ни заведе на лекар ии той каза, че имаме астма, развита в зряла възраст. Нещо като обикновена астма, но започва по-късно. Докторът каза, че нищо ни няма, но трябва да се пазим от въздуха. Много е пепелив, а ние работехме навън по цял ден и ни дойде в повече. Сестрите не можеха да задържат нито едно от болните момичета, затова ни докараха обратно до Ню Йорк. Заедно с още две момичета, чиито родители сами бяха настояли за това. Опитаха се да ви позвънят предварително, но телефонът не работеше.

Алекс кимна.

- Тази астма - започна той - ще изчезне ли, след като вече не работиш на открито?

- Не мисля така - отвърна Бри. - Не и докато не се изчисти въздухът. Докторът каза, че трябва да излизам навън само в краен случай. Каза, че някога е имало лекарство, което предпазвало от астматични пристъпи, но вече било изчерпано. Даде ни инхалатори, но ни обясни, че трябва да се пазим от пристъпи, като стоим на закрито, не се натоварваме и избягваме силни вълнения. Много се развълнувах, като ви видях. - Тя се усмихна. - Струваше си. О, Алекс, Джули, така се радвам, че съм си вкъщи!

Алекс си помисли, че Бри ще се нуждае от храна и лекарства. Нямаше да може да ходи на училище и съответно нямаше да получава обяд там. Щеше да му се наложи да взема и Джули на опашката за храна и да се надява, че и Кевин ще продължи да го придружава. Дори със запасите в апартамента и с три торби храна вместо две, пак трябваше да пропуска вечерите, ако искаше Бри и Джули да ядат по два пъти на ден.

Забеляза, че сестра му не бе охранена като котенце.

Беше бледа и толкова слаба, колкото и преди да замине. Заминаването ѝ за лятото се беше оказало ползотворно за него и Джули, но не и за самата Бри.

Нo в този момент Бри се усмихна.

-Знаех, че ще спазиш клетвата си - каза тя. - Знаех, че ще сте тук, когато се върна. Никога повече няма дa ви оставя. Никога.

Алекс се взря в сестра си. „Нещата ще се наредят“, помисли си той. Богородица му беше върнала сестра му. С нейна помощ щяха да намерят начин да оцелеят.

сряда, 14 септември

Докато Джули и Алекс се прибираха от училище, видяха как мъж скача от седмия етаж и се сгромолясва на тротоара на шест метра от тях.

Алекс сграбчи сестра си и усети как крехкото й тяло трепери под зимното палто.

- Побързай - каза той и я задърпа към тялото. - Ти вземи обувките, аз ще проверя за портфейл и часовник.

Джули се взря стъписана в Алекс. Той я подбутна към краката на мъжа.

- Алекс, струва ми се, че е жив - промълви тя. -Мисля, че още диша.

- Има ли разлика? - попита Алекс. - Скоро ще умре. Хайде, вземай обувките.

Джули се наведе и изхлузи обувките на мъжа. Алекс откопча часовника му, после прерови джобовете, ала не откри нищо.

- Помогни ми с пуловера - нареди на сестра си. -Вдигни лявата ръка, аз ще хвана дясната.

Джули го послуша и двамата заедно измъкнаха пуловера. Алекс го прибра заедно с обувките.

- Няма портфейл - отбеляза той. - Но и това трябва да ни стигне за няколко кутии супа.

- За какво говориш? - проплака Джули.

- Какво мислиш, че правя всяка сутрин? - попита Алекс. - Така набавям храна.

- Бри знае ли?

- Не - призна той. - И ти няма да ѝ кажеш.

Джули застина.

- Искаш ли да идвам с теб? Рано сутринта?

- Не - отвърна той. Нямаше нужда това да тежи на съвестта и на двама им.

петък, 16 септември

- Толкова много храна! - възкликна Бриана, докато Алекс разтоварваше двете торби на кухненския под. -Три чанти тази сутрин, а сега и всичко това. Откъде се появява?

Появяваше се от това, че Алекс, Джули и Кевин бяха стояли на опашка за храна почти пет часа на минусови температури. Все по-малко хора чакаха, но и по-малко хора раздаваха храната. До десет сутринта вече всички кашляха, но никой не си тръгна. Кевин изпрати Джули до „Холи Ейнджълс“, а Алекс занесе торбите вкъщи. После събра четири бутилки вино, задигнати от 11 Е, кутия цигари от 14 Ж и мъжко палто, часовник и обувки, измъкнати от тяло, на което се беше натъкнал по пътя. Харви отказа часовника с думите, че пазарът вече се е свил, но с радост прие виното и цигарите и даде на Алекс достатъчно храна, че да изкарат цяла седмица, че и повече. Алекс най-много се радваше на двете кутии с риба тон и консервата сьомга. По дяволите вегетарианците и по-дългият им живот.